Маргарет Вайс - Времето на близнаците

— Може би — промълви Кризания.

— Утре е Коледа — каза Рейстлин тихо. — След тринадесет дни Царят-жрец ще се обърне със своята молба към боговете. Той и министрите му вече са планирали това. Това е известно и на боговете. Те му изпратиха предупреждение — изчезването на свещениците. Но това не привлече вниманието му. Всеки следващ ден от Коледа нататък предупрежденията ще стават по-категорични и ясни.

Чела ли си „Хроника на последните тринадесет дни“ на Астинус? Доста потискащо четиво, а още по-неприятно ще бъде човек да преживее тези дни.

Кризания го погледна с грейнало лице.

— Присъедини се към нас, преди Катастрофата да започне — каза тя пламенно. — Пар-Салиан е дал на Карамон магически предмет, който ще ни върне в нашето време. Кендерът ми каза…

— Какъв магически предмет? — попита изведнъж Рейстлин със странен глас, който предизвика тръпки по гърба на кендера и стресна Кризания. — Как изглежда той? Как работи? — Очите му трескаво горяха.

— Н-не зная — запъна се Кризания.

— О, аз ще ви обясня — предложи кендерът и се показа иззад вратата. — Боже мой, простете! Не исках да ви уплаша. Просто случайно дочух. И между другото, Весела Коледа и на двама ви — Тас протегна малката си ръка, която никой не пое.

На лицето и на Рейстлин, и на Кризания бе изписано едно и също изражение и по-точно изражението на човек, който неочаквано е открил, че в супата му е паднал паяк. Невъзмутим, Тас пъхна ръка в джоба си и забърбори жизнерадостно.

— Та за какво говорехме? А да, за магическия предмет. Да… — продължи кендерът, но забеляза, че очите на Рейстлин се присвиват тревожно, — когато бъде разгънат, той прилича на… на скиптър и има… топка в единия си край, цялата обсипана със скъпоценни камъни. Горе-долу е толкова голям. — Тас раздалечи длани на около една човешка ръка разстояние. — Но когато е разгънат. След това Пар-Салиан му направи нещо и той…

— … се сгъна навътре — довърши думите му Рейстлин, — така че човек да може да го носи в джоба си.

— Точно така! — извика развълнувано Тас. — Абсолютно правилно. Как разбра?

— Познавам този предмет — отвърна Рейстлин и Тас отново долови онези странни нотки в гласа му, някакво потрепване и напрегнатост. Но дали издаваха страх или ликуване, кендерът не можеше да каже.

— Какво е това нещо? — попита Кризания.

Магът не отговори веднага. Лицето му изведнъж бе заприличало на неразгадаема, безстрастна и студена маска.

— Не мога да кажа със сигурност — отвърна той. — Не съм изучил достатъчно тази сфера. — Сетне той се обърна към кендера. — А ти какво искаш? Или просто подслушваш през ключалките?

— Определено не! — отвърна Тас обиден. — Дойдох да разговарям с теб… ако разбира се, си приключил с лейди Кризания — поправи се кендерът и хвърли бърз поглед към жрицата.

Тя му отговори с една доста недружелюбна гримаса — или поне така му се стори — и след това се извърна отново към Рейстлин.

— Ще те видя ли утре? — попита младата жена.

— По-скоро не — отговори той. — Разбира се, няма да взема участие в Коледното празненство.

— О, аз също не искам да ходя… — поде Кризания.

— Ще те очакват — каза рязко той. — Освен това, заради удоволствието от твоята компания аз доста занемарих проучванията си.

— Разбирам — рече Кризания. Нейният собствен глас сега беше хладен и отчужден и Тасълхоф можеше да се закълне, че в него има болка и разочарование.

— Сбогом, господа — добави тя миг по-късно, когато стана ясно, че Рейстлин няма какво повече да каже.

Жрицата се поклони леко и тръгна надолу по тъмния коридор, а бялата й мантия като че ли отнесе със себе си малкото светлина, която имаше там.

— Ще предам на Карамон, че му изпращате почитанията си — извика подир нея Тас, за да привлече вниманието й, но не се получи. Кендерът се обърна към Рейстлин с въздишка. — Боя се, че Карамон не е успял да я впечатли много. Но тогава той беше под влиянието на джуджешката ракия…

Рейстлин се покашля.

— Да обсъждаш поведението на брат ми ли си дошъл? — прекъсна го магът хладно. — Ако е така, можеш да си вървиш…

— О, не! — побърза да каже Тас и се усмихна. — Дойдох да спра Катаклизма!

За първи път през живота си и за огромно негово удовлетворение кендерът видя думите му тотално да смайват Рейстлин. Но радостта му от това постижение не продължи дълго. Лицето на мага стана бледо и сковано. Огледалните му очи сякаш се разцепиха и позволиха на Тас да надникне в тъмните им, огнени дълбини, които магът пазеше скрити. Силни ръце като ноктите на хищна птица се впиха в раменете на кендера до болка. Миг по-късно Тас почти влетя в стаята на Рейстлин и вратата се затвори зад него с оглушителен трясък.