Маргарет Вайс - Времето на близнаците

Двамата се биеха много добре и благородниците винаги ги посрещаха благосклонно. Макар войниците по онова време да бяха многобройни като листата на гората, магьосниците, които можеха и желаеха да вземат участие в битките бяха нещо съвсем друго. Въпреки че мнозина благородници изглеждаха разколебани от крехкия и болнав вид на Рейстлин, той скоро успяваше да ги впечатли със смелостта и уменията си. Двамата братя бяха добре платени и много търсени.

Но те винаги избираха внимателно за каква кауза да се сражават.

— Всъщност това беше работа на Рейст — прошепна си Карамон замислено. — Аз бях готов да се бия за всеки и каузата не беше от голямо значение за мен. Но Рейстлин настояваше тя да бъде справедлива. И така ние спечелихме не една битка, а той казваше, че силният става още по-силен, надмогвайки другите.

— Да, така постъпваше Рейстлин! — говореше си тихо Карамон, взирайки се в тавана. — Същото казаха и онези магьосници за него. Но мога ли да вярвам на думите им? Пар-Салиан беше човекът, който го забърка в това, и той сам си го призна! Рейстлин отърва света от онова създание Фистандантилус. И по всичко личи, че това е добро дело. Освен това Рейст ми каза, че няма нищо общо със смъртта на Варварина. Оттук излаза, че досега той не е направил нищо лошо. Може би ние сме съдили грешно за него… Може би нямаме никакво право да искаме от него да се променя…

Карамон въздъхна.

— Какво да правя оттук нататък? — Уморен и отчаян, той затвори очи, унесе се в сън и скоро умът му се изпълни с уханието на току-що изпечени кифли.

Слънцето огря небето. Съдбовната нощ бе свършила. Тасълхоф скочи от леглото си, поздрави жизнерадостно новия ден и реши, че той лично ще спре Катаклизма.

Промени времето! — каза си Тасълхоф разпалено, прехвърляйки се през градинската ограда, след което се озова на свещената земя на Храма сред цветните лехи. В парка се разхождаха свещеници, които разговаряха за радостта, която ще им донесат предстоящите годишни празници. Тас предпочете да не ги прекъсва и се просна по корем на земята, макар това да означаваше, че ще накаля сините си панталони.

Доста приятно беше да си лежи тук сред червените коледни рози, наречени така, защото цъфтяха само по Коледа. Времето беше топло и даже прекалено топло, както казваха повечето хора. Тас се ухили. Как да им имаш вяра на хората. Ако пък беше студено, както подобава на сезона на Коледните празници, щяха да се оплакват, че е твърде мразовито. На него му харесваше да е топло. Да, малко трудно се дишаше в този задушен въздух, но пък в края на краищата не може да се иска всичко наведнъж.

Кендерът подслушваше свещениците с интерес. Забавите по Коледните празници тук вероятно бяха прекрасни, реши той и дори за кратко обмисли възможността да вземе участие в някоя от тях. Първият от върволицата празници бе днес — Коледното приветствие. Обикновено той не продължаваше дълго, защото всички искаха да се наспят добре и да се подготвят за същинските Коледни тържества, които пък започнаха утре призори и щяха да траят няколко дни. Това бяха и последните тържества преди началото на истинската люта и тъмна зима.

„Може би ще се включа в утрешното празненство“, помисли си Тас. Той реши, че Коледното приветствие в Храма ще бъде твърде официално и помпозно и по тази причина глупаво и скучно, поне от гледната точка на един кендер. Но разбира се, свещениците, които подслушваше, говореха за него с трепет и вълнение.

Утре Карамон щеше да се бие. Игрите бяха един от върховите моменти на Коледните празници. Утрешните двубои щяха да решат кои отбори ще получат правото да се изправят един срещу друг на Последния тур — последните боеве през тази година, преди арената да бъде затворена до края на зимата. Победителите в тези финални игри щяха да спечелят свободата си. И разбира се, вече беше предрешено кой ще спечели утре — отборът на Карамон. По неизвестна причина тази новина дълбоко потисна исполина.

Тас поклати глава. „Никога няма да разбера този човек!“, помисли той. Цялото това чумерене и приказките за чест и доблест! В края на краищата това беше само игра. Във всеки случай за него самия щеше да е по-лесно. Тас нямаше да има никакъв проблем да се измъкне и да се позабавлява.

Не, въздъхна кендерът. Имаше по-сериозни неща, за които трябваше да се погрижи. Спирането на Катаклизма беше по-важно нещо от една или дори от няколко забави. Той щеше да пожертва собственото си забавление заради голямата кауза.