Маргарет Вайс - Времето на близнаците

Здесь есть возможность читать онлайн «Маргарет Вайс - Времето на близнаците» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Времето на близнаците: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Времето на близнаците»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Затворен в подземията на ужасяващата Кула на върховното магьосничество в Палантас, обграден със създания на злото, Рейстлин Маджере съставя план да завладее Мрака и да го постави под свой контрол.
Кризания — красивата и отдадена на Паладин свещенослужителка, се опитва да използва вярата си, за да го разубеди. Тя остава сляпа за мрачните му намерения. Постепенно той я оплита в своя коварен капан.
Предупреден за замисъла на Рейстлин, обезумелият Карамон се връща назад във времето в обречения град Истар, в дните преди Катаклизма. Там, заедно с кендера Тасълхоф, той ще се опита да спаси душата на своя брат-близнак.

Времето на близнаците — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Времето на близнаците», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Почувствал се изведнъж благороден и праведен (и доста отегчен), Тас се вторачи ядосано в свещениците, пожелавайки си скоро да се разкарат. Най-накрая те се прибраха в Храма и градината опустя. Тас въздъхна с облекчение, стана на крака и отупа дрехите си от прахта. Сетне откъсна една коледна роза, пъхна я в косите си, нагласени в прическа в чест на празниците и се мушна в Храма.

Палатът на Царя-жрец също беше украсен в очакване на Коледните празници и дъхът на кендера спря при вида на цялата му красота и великолепие. Той се оглеждаше очарован и се дивеше на хилядите коледна рози от безчетните градини на Крин, които изпълваха коридорите със сладък аромат. Венци от вечно цъфтящи растения добавяха допълнително ухание, а слънчевите лъчи проблясваха върху островърхите им, лъскави листа, преплетени с панделки от червено кадифе и лебедови пера. По масите бяха сложени редки екзотични плодове — дарове, пристигнали от цял Крин, за да донесат радост на всички в Храма. Имаше и подноси с чудни торти, бонбони и захаросани ядки. Тас се сети за Карамон, натъпка добре кесиите си и с удоволствие си представи радостта на грамадния мъж. Той никога не бе виждал приятелят му да остава потиснат при вида на захаросан бадемов еклер.

Кендерът бродеше щастливо по коридорите. Всъщност почти бе забравил за целта на идването си и трябваше непрекъснато да си напомня за важната мисия. Никой не му обръщаше никакво внимание. Мислите на хората, които срещаше, бяха погълнати от предстоящите празненства, държавните дела, църковните работи или от двете заедно. Малцина си правеха труда да го погледнат втори път. От време на време някой гвардеец го измерваше строго с поглед, но Тас само му се усмихваше жизнерадостно, махваше му с ръка и продължаваше по пътя си. Имаше една стара кендерска поговорка: „Не си сменяй цвета, заради цвета на стените. Дръж се естествено и стените ще си сменят цвета, за да бъдат в тон с теб.“

След многобройни завои и лъкатушения (и определен брой спирания за разглеждане на интересни предмети, някои, от които се озоваха в кесиите му), Тас попадна в един коридор, който не беше украсен, не гъмжеше от весели хора, улисани в приготовления за празненствата и не отекваше от гласовете на хоровете, репетиращи коледни химни. В този коридор завесите бяха дръпнати и не допускаха слънчевите лъчи. Това място беше студено и тъмно и будеше още по-силен страх заради контраста с останалата част от света.

Тас се прокрадваше надолу безшумно без някаква определена причина, с изключение на тази, че коридорът бе толкова тих и мрачен, че сякаш очакваше всеки, който тръгне по него да бъде също толкова тих и мрачен, а ако ли пък не беше, това страшно щеше да го оскърби. „Последното нещо, което искам, е да обидя един коридор“, мислеше си кендерът, вървейки колкото можеше по-незабележимо.

Мисълта, че може да му се удаде да се промъкне в стаята на Рейстлин, без магът да разбере това и да зърне провеждането на някакъв магически експеримент, определено никога не му беше идвала на ум.

Когато се приближи до вратата, чу гласа на Рейстлин и по тона му предположи, че той има посетител.

„Мътните да го вземат! — помисли си най-напред Тас. И сега, за да разговарям с него, ще трябва да чакам този вътре да си отиде. Въпросът обаче, е в това, че и аз имам важна мисия. Колко неучтиво от негова страна! Чудя се колко ли време още ще продължават да дрънкат.“

Кендерът доближи ухо до ключалката, за да разбере, ако може, колко време възнамерява да остане този вътре и с изненада чу как на мага отговаря женски глас.

— Този глас ми звучи познато — каза си кендерът, притискайки се още повече към вратата. — Разбира се! Кризания! Чудя се какво ли прави тя тук!

— Прав си, Рейстлин — чу я Тас да казва с въздишка, — твоето крило е много по-спокойно от онези натруфени коридори. Когато за първи път дойдох тук, бях уплашена. Усмихваш се, но наистина беше така. Признавам си, толкова пуст, безрадостен и студен ми се стори този коридор. Но сега навсякъде в Храма е толкова горещо, че не може да се диша. Дори и празничните украси ми изглеждат потискащи. Боли ме като виждам такова прахосничество и толкова много пропилени средства, с които може да се помогне на хората в нужда.

Тя спря да говори и Тас чу някакво шумолене. И тъй като мълчанието продължи, този път кендерът долепи до ключалката окото си. Стаята се виждаше съвсем ясно. Тежките завеси бяха дръпнати, но вътре горяха свещи с мека светлина. Кризания седеше на стол с лице към вратата. Шумоленето, което бе чул, очевидно идваше от нейната мантия и говореше за нейното нетърпение или неудовлетвореност. Младата жена оброни глава на ръката си и шпионинът на ключалката забеляза, че изражението й издаваше смущение и обърканост.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Времето на близнаците»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Времето на близнаците» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Времето на близнаците»

Обсуждение, отзывы о книге «Времето на близнаците» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x