Някога грамадният мъж си похапваше заради самото удоволствие. Сега обаче, изнервен, нещастен и обсебен от мислите за брат си, Карамон търсеше утеха в храната, както други търсеха утеха в пиенето. Дори веднъж исполинът се беше върнал към стария си грях, заповядвайки на Тас да вкара тайно в школата една бутилка с джуджешка ракия. Но отвикнал от силния алкохол, той се почувства много зле от него за голямо облекчение на кендера.
Ето защо Арак нареди Карамон да се храни наред с другите, само ако всеки ден изпълнява по няколко серии изтощителни упражнения. Едрият мъж често се питаше как джуджето разбира, че е пропуснал, защото той правеше упражненията си рано сутринта преди ставането на всички. Но Арак някак си знаеше това. Денят, в който Карамон бе пропуснал самостоятелните си тренировки, въоръженият с тоягата си Рааг му се ухили и му препречи пътя към столовата.
Отегчен от пъшкането, стенанията и ругатните на приятеля си, Тас се покачи на един стол и надникна през прозореца, за да види дали навън се задава нещо злокобно. Гледката, която се откри пред него, го изпълни с радост.
— Карамон! Ела да видиш това! — извика той развълнуван. — Виждал ли си някога такъв странен цвят на небето?
— Деветдесет и девет, сто — изпухтя исполинът.
След това кендерът чу едно силно „уууф“. С глух тътен, който накара стаята да потрепери, Карамон се отпусна тежко с коравия си като желязо корем на земята, за да си отдъхне. След това се надигна от каменния под и отиде да надникне през преграденото с решетка прозорче, попивайки с кърпа потта от тялото си.
Войнът погледна с досада навън, очаквайки да види просто един обикновен изгрев, но после премигна и отвори широко очи.
— Не — промърмори той, застанал зад Тас с преметната кърпа през врата, — никога не съм виждал такова нещо. А през живота си съм виждал доста странни неща.
— О, Карамон! — извика Тас — Рейстлин беше прав. — Той каза…
— Рейстлин!
Тас преглътна. Не беше възнамерявал да отваря дума за това.
— Къде си се срещал с Рейстлин? — попита Карамон, този път с дълбок и строг глас.
— В Храма, разбира се — отговори Тас, сякаш това беше най-обикновеното нещо на света. — Не ти ли споменах, че вчера ходих там.
— Да, но ти…
— А по каква друга причина да ходя там, освен да се видя с нашите приятели?
— Ти никога…
— Срещнах се с лейди Кризания и Рейстлин. Сигурен съм, че ти споменах. Ти никога не слушаш какво говоря, знаеш това — оплака се Тас и се нацупи обидено. — Седиш тук, на това легло всяка вечер, умислен и начумерен и все си говориш сам. Дори да ти кажа: „Хей, Карамон, покривът се огъва навътре!“, ти просто ще отвърнеш „Това е хубаво, Тас“.
— Виж какво, Тасълхоф, зная само, че ако те бях чул да споменаваш…
— Лейди Кризания, Рейстлин и аз си побъбрихме чудесно — побърза да продължи кендерът. — Повечето време говорехме за Коледа. Между другото, Карамон, да можеше само да зърнеш колко красив е сега Храмът! Целият е украсен с рози и вечно цъфтящи растения. А, дадох ли ти онези бонбони? Я почакай малко, те са там в кесията ми. Ей сега се връщам — в този момент Тас се опита да скочи от стола, но Карамон го хвана на тясно. — Е, да, това може да почака. Та, докъде бях стигнал? А, да… — каза малкият шпионин, виждайки намръщеното лице на Карамон, — Рейстлин, лейди Кризания и аз си говорехме и… о, Карамон! Толкова е вълнуващо. Тика беше права — тя е влюбена в брат ти.
Карамон премигна, защото изгуби напълно нишката на разказа, станал твърде объркан поради безгрижния начин, по който Тас си служеше с местоименията.
— Не, нямах предвид, че Тика е влюбена в брат ти — поправи се Тас, като видя объркването на Карамон. — Искам да кажа, че лейди Кризания е влюбена в брат ти! Беше много забавно. Аз се бях пооблегнал на вратата на Рейстлин, почивах си и ги изчаквах да свършат разговора си, поглеждайки от време на време през ключалката. И знаеш ли, Карамон, той без малко да я целуне! Твоят брат! Можеш ли да си представиш! Но не го направи. — Кендерът въздъхна. — След това почти й заповяда да си тръгне. Тя така и направи, но май никак не й се искаше. Беше една такава нагласена и изглеждаше наистина много красива.
Виждайки помръкналото и замислено лице на Карамон, Тас започна да диша по-леко.
— Говорихме за Катаклизма и Рейстлин спомена, че днес, на Коледа, ще започнат да се случват Поличбите, които били предупреждение от боговете към хората.
— Тя да е влюбена в него? — промърмори Карамон. След това се намръщи и остави Тас да слезе от стола.
Читать дальше