Маргарет Вайс - Времето на близнаците

— Тас — рече Карамон, — това е нашият шанс.

— Нашият шанс за какво? — Кендерът се прозя отново.

— Да убием Фистандантилус — каза войнът тихо.

Хладните думи на Карамон бързо разбудиха кендера.

— Д-да го убием! Мисля си, че… ъъъ… трябва добре да помислиш за това, Карамон — заекна Тас. — Искам да кажа, че трябва да погледнеш на нещата и от друг ъгъл. Този Фистандантилус е наистина, ама наистина много добър, т.е. много талантлив магьосник. По-добър е дори и от Рейстлин и Пар-Салиан, взети заедно, ако е вярно онова, което разказват за него. Не можеш просто ей така да се промъкнеш при него и да го убиеш. И още повече, ти никога не си извършвал убийство! Не искам да кажа, че не трябва да изпълним мисията си, но…

— През нощта той спи, нали? — попита Карамон.

— Ами д-да — запъна се Тас. — Предполагам. Всички спят и предполагам, че това важи и за магьосниците…

— Най-вече за магьосниците — прекъсна го хладно Карамон. Нали си спомняш колко слаб се чувстваше Рейстлин, когато не спеше. И това се отнася за всички магьосници, дори и за най-могъщите. Това е една от причините, поради които те изгубиха големите битки — говоря за така наречените Изгубени битки. Те са принудени да почиват. И престани да говориш, че „ние“ ще направим това или онова. Аз ще го направя. Ти дори не е необходимо да идваш. Просто открий къде е стаята му, какви охранителни мерки е взел и кога ляга да спи. За останалото ще се погрижа аз.

— Карамон — поде Тас колебливо, — смяташ ли, че е редно? Зная, че това е причината маговете да те изпратят тук. Или поне си мисля, че е това. Но накрая нещата там нещо се объркаха. Зная също, че този Фистандантилус е много зъл човек, носи черна мантия и така нататък. Но дали е правилно да бъде убит ? Искам да кажа, че ако посегнем на него, това ще ни направи такива като него, не е ли така?

— Хич не ме е грижа — каза Карамон хладно, размахвайки бавно боздугана си. — Или неговият живот, или този на Рейстлин, Тас. Ако убия Фистандантилус тук, в миналото, той няма да може да дойде и да обсеби Рейстлин. Мога да освободя Рейст от това разнебитено тяло, Тас и да го направя отново цял! Веднъж щом го изтръгна от властта на този зъл човек, той отново ще си бъде стария Рейст. Моят малък брат, когото обичах. Гласът на Карамон стана тъжен, очите му се навлажниха. — Той би могъл да дойде да живее с нас, Тас.

— Ами Тика? — попита Тас несигурно. — Как би се чувствала тя, когато научи, че си убил някого?

Кафявите очи на Карамон проблеснаха гневно.

— Казах ти вече — не ми говори за нея, Тас!

— Но, Карамон…

— Говоря сериозно, Тас!

Този път в гласа на големия мъж имаше нотки, от които на Тас му стана ясно, че е отишъл твърде далече. Кендерът седеше прегърбен и нещастен на леглото си. Карамон го погледна и въздъхна.

— Виж, Тас — каза той тихо, — мога да обясня всичко накратко. Аз… не бях много добър към Тика. Тя имаше основание да ме изхвърли, сега зная това, макар че по едно време си мислех, че никога няма да й простя. — Едрият мъж замълча за кратко, за да подреди мислите си. След още една въздишка той продължи: — Веднъж й казах, че докато Рейстлин е жив, той винаги ще идва пръв в мислите ми. Казах, че за нея ще бъде по-добре да си намери някой, който ще може да й даде цялата си любов. В началото, когато Рейстлин тръгна по своя си път, си мислех, че и аз мога да сторя това. Но… — той поклати глава, — не зная. Просто не се получи. А сега аз трябва да изпълня мисията си, не разбираш ли? И не мога да мисля за Тика! Тя… мислите за нея само ме отклоняват от пътя ми.

— Но Тика те обича толкова много! — успя да каже само Тас. И разбира се, сбърка. Карамон се намръщи и отново развъртя боздугана си.

— Добре, Тас — рече той с толкова дълбок глас, сякаш идваше изпод самите крака на кендера, — мисля, че трябва да се сбогуваме. Помоли джуджето за друга стая. Аз ще изпълня плана си и ако нещо се обърка, не бих искал да те забърквам…

— Карамон, знаеш, че не съм искал да те изоставя в този момент — смотолеви Тас. — Ти имаш нужда от мен!

— Да, мисля, че да — промърмори Карамон и се изчерви. След това погледна Тас и му се усмихна помирително. — Извинявай. Но просто не говори повече за Тика, става ли?

— Става — отвърна Тас унило и се усмихна в отговор на Карамон, наблюдавайки как големият мъж прибира оръжията си и се приготвя за лягане. Но това беше много тъжна усмивка и когато кендерът пропълзя в леглото си, реши, че не се е чувствал по-нещастен и потиснат от времето, когато бе умрял Флинт.