Маргарет Вайс - Времето на близнаците

Тас, който тъй или иначе вече на няколко пъти се беше измъквал от арената, страшно се развълнува и се отплати на джуджето, като му носеше всякакви малки дрънкулки, каквито сметнеше, че могат да се понравят на господаря му. Арак оценяваше това внимание и биеше кендера само с пръчка, вместо с камшик, когато Тас се опитваше да носи тайно сладки на Карамон.

Така Тасълхоф Кракундел обикаляше из Истар, когато си поиска и бързо се научи да отбягва срещите с градските стражи, които таяха една съвсем необяснима неприязън към кендерите. Оказа се даже, че Тас може да прониква дори в самия Храм.

Въпреки тежките тренировки, въздържанието от храна и другите проблеми, Карамон нито за момент не забравяше истинската си цел. Той беше получил едно кратко и хладно известие от лейди Кризания и знаеше, че тя е добре. Но това беше всичко. От Рейстлин нямаше ни вест, ни кост.

В началото Карамон се отчая, че никога няма да намери нито брат си, нито Фистандантилус, защото никога не му позволяваха да напуска арената. Но скоро разбра, че Тас може да посещава места и да вижда неща много по-лесно от него, дори и да беше свободен. Хората бяха склонни да се отнасят към кендерите като към деца — все едно че не съществуват. А Тас беше дори по-вещ от обикновените кендери в умението си да се стопява сред сенките, да се мушва под завесите и да се прокрадва тихо по коридорите.

От друга страна Храмът беше толкова огромен и така претъпкан с поклонници, които идваха и си отиваха по всяко време на деня, че Тас лесно оставаше незабелязан или в най-лошия случай му подвикваха ядосано да се разкара. Допълнително предимство беше и фактът, че в кухните работеха няколко кендери-роби и дори неколцина кендери-свещеници посещаваха и напускаха Храма съвсем свободно.

На Тас страшно му се искаше да се сприятели с тях и да ги разпита за родината и най-вече кендерите-свещеници, защото никога не бе чувал, че е имало такива. Но не смееше. Карамон го беше предупредил да не приказва твърде много и поне в този случай Тас беше взел думите му на сериозно. Решавайки, че ще бъде твърде мъчително постоянно да е нащрек да не изпусне нещо за дракони, катаклизми или други смущаващи хората от това време работи, той сметна, че ще бъде по-добре да се въздържа от изкушението да отваря дума за каквото и да е било. И така, оставаше му удоволствието да си вре носа из храма и да събира информация.

— Видях Кризания — докладва той една вечер на Карамон, след като исполинът се беше борил с Ферагас. Тас легна на леглото си, докато Карамон тренираше с боздуган и верига в средата на стаята, понеже Арак искаше от него да владее и други оръжия, освен меча. Забелязвайки, че приятелят му се нуждае от още много тренировки, кендерът се изтегли в далечния край на леглото, колкото може по-далече от необузданите замахвания на война.

— Как е тя? — попита Карамон, поглеждайки към него с интерес.

Тас поклати глава.

— Не зная. Като че ли е добре. Или поне не изглежда болна. Но не ми се стори и много щастлива. Лицето й беше бледо и когато се опитах да я заговоря, просто не ми обърна внимание. Мисля, че изобщо не ме позна.

Карамон се намръщи.

— Опитай се да разбереш какво става около нея — каза той. — Не забравяй, че тя също търси Рейстлин. Може да е нещо свързано с него.

— Добре — отвърна кендерът и се наведе рязко надолу, за да избегне боздугана, който профуча над главата му. — А ти внимавай малко повече. И защо не вземеш да се дръпнеш малко назад? — Тас докосна тревожно главата си, за да види дали всичката му коса е там.

— И като стана дума за Рейстлин — каза Карамон с приглушен глас. — Сигурно не си открил нищо за него и днес.

Тас поклати глава.

— Разпитвах къде ли не. Понякога при Фистандантилус идват негови чираци. Но нито един от тях не отговаря на описанието на Рейстлин. А нали разбираш, един човек със златиста кожа и очи като пясъчни часовници лесно би се откроил сред тълпата. Но може би скоро ще открия нещо — добави кендерът видимо оживен. — Чух, че Фистандантилус се е върнал.

— Така ли? — Карамон спря да върти боздугана и се извърна с лице към Тас.

— Да. Самият аз още не съм го видял, но чух свещениците да приказват за това. Сигурно е изплувал във въздуха направо в Залата за аудиенции на Царя-жрец. Ето така — бам! И готово. Много драматично.

— Да — изсумтя Карамон. Сетне завъртя боздугана замислено и се умълча толкова дълго, че накрая Тас се прозя и започна да се унася в сън. Затова, когато исполинът заговори, гласът му силно го сепна.