Маргарет Вайс - Времето на близнаците

„ Той не би одобрил това със сигурност“, каза си Тас, мислейки си за сърдитото старо джудже. „Като че ли чувам гласа му сега. «Глупав, малоумен кендер!», би казал той. «Тръгнали сте да трепете магьосници! Защо по-добре не вземете да се гръмнете и да спестите неприятностите на всички останали!» А и Танис щеше да е на същото мнение“, помисли си Тас още по-покрусен. „Мога да си представя какво би казал пък той!“ Кендерът се претърколи в леглото и дръпна одеялата до брадичката си. „Така бих искал някой от тях да е тук сега! Така бих искал някой да е с нас! Зная, че Карамон не е прав! Но какво мога да сторя. Трябва да му помогна. Той ми е приятел. И ако го изоставя сега, вероятно ще си навлече куп неприятности!“

На другия ден Карамон щеше да участва в Игрите за първи път. Тас направи редовното си сутрешно посещение на Храма и се върна навреме, за да види двубоя на Карамон, който щеше да бъде следобед. Седнал на леглото си, люлеейки късите си крачета, кендерът му докладва за наученото, а в това време исполинът крачеше нервно из стаята в очакване джуджето и Ферагас да му донесат костюма за арената.

— Прав си — призна Тас неохотно. — Фистандантилус очевидно се нуждае от много сън. Той си ляга рано всяка вечер и спи като мъртвец… искам да к-кажа… — запелтечи Тас, — че спи дълбоко чак до сутринта.

Карамон му хвърли мрачен поглед.

— Има ли охрана?

— Не — отвърна Тас и сви рамене. — Дори не си заключва вратата. Никой не заключва вратата си в Храма. В края на краищата това е свято място и предполагам, че всички си имат доверие или просто нямат какво толкова да заключват. Знаеш ли — замисли се кендерът, — винаги съм ненавиждал ключалките, но сега реших, че животът без тях би бил твърде досаден. Влязох в няколко стаи в храма — продължи Тас радостно, пренебрегвайки ужасената физиономия на Карамон, — и повярвай ми, не си струва да се безпокоиш за нищо. Някой би си казал, че при един магьосник би било различно, но Фистандантилус не съхранява в покоите си никакви заклинателни вещи. Предполагам, че използва стаята си просто, за да преспива в нея, когато е на посещение в двореца. И освен това — изтъкна кендерът, демонстрирайки изведнъж бляскавата си логика, — той е единственият лош човек там и, следователно, не му се налага да се пази от никой друг, освен от себе си!

Карамон, който бе спрял да го слуша преди доста време, промърмори нещо и продължи да крачи. Тас се намръщи неловко. Неочаквано му хрумна, че той и Карамон сега се нареждаха в една категория със злите магьосници. Това му помогна да вземе решение.

— Виж, извинявай, Карамон — каза Тас малко по-късно. — Но не мисля, че мога да ти помогна. Кендерите в някои случаи не са много придирчиви по отношение на личното си имущество или към това на другите, но не мисля, че се е случвало кендер да убие някого през живота си! — Той въздъхна и сетне продължи с потрепващ глас: — На всичко отгоре тази нощ си мислех за Флинт и за Стурм. Знаеш, че Стурм не би одобрил това! Той беше толкова доблестен. Просто не е редно да се постъпва така, Карамон! Това ни прави точно толкова лоши, колкото и Фистандантилус! А може би и по-лоши.

Карамон понечи да каже нещо, но в този момент вратата се отвори рязко и вътре влезе Арак.

— Как сме, исполине? — каза джуджето, хвърляйки злобен поглед към Карамон. — Май постигнахме голяма промяна, откакто за първи път дойде тук, нали така? — Арак потупа с възхищение коравите мускули на едрия мъж, сетне сви юмрук и неочаквано го стовари в стомаха на Карамон. — Твърд като стомана — рече той ухилен, разклащайки ръката си от болка.

Карамон изгледа джуджето с ненавист, после завъртя глава към Тас и въздъхна.

— Къде е костюмът ми — каза той с тътнещ глас. — Денят вече преваля.

Арак му подаде една торба.

— Ето тук е. И не се тревожи, няма да ти отнеме много време да го облечеш.

Карамон грабна нервно торбата и го отвори.

— Къде са останалите неща? — попита той Ферагас, който току-що бе влязъл.

— Това е всичко! — изкиска се Арак. — Казах ти, че няма да ти отнеме много време да го облечеш!

Лицето на Карамон стана тъмночервено.

— Аз… не мога да облека… само това — заекна той и бързо затвори торбата. — Ти спомена, че там ще има дами…

— И те ще се радват да видят всеки сантиметър от загорялото ти тяло! — извика Арак радостно. Сетне смехът се отдръпна от разбитото лице на джуджето и бе заменен от заплашителен и навъсен поглед. — Обличай го веднага, глупако. Какво си мислиш, че искат да видят те срещу парите си? Танцова трупа? Не — те плащат, за да видят тела, покрити с пот и кръв. Колкото повече мускули, колкото повече пот, колкото повече кръв — истинска кръв — толкова по-добре!