Мъжът с бялата престилка сложи грубо една купа пред исполина и понечи да си тръгне.
— Какво е това? — изръмжа Карамон, вторачен в чинията си.
Тас се надигна да погледне.
— Пилешки бульон — каза той услужливо.
— Зная, че е пилешки бульон — отвърна Карамон басово. — Питам дали това не е някаква шега? Защото на мен никак не ми е смешно — добави той и изгледа гневно Ферагас и Кийри, които му се хилеха. Едрият мъж се завъртя, както седеше на пейката, сграбчи готвача и го дръпна назад. — Разкарай оттук тази помия и ми донеси някаква истинска храна!
С изненадваща бързина и сръчност готвачът се отскубна от хватката на Карамон, изви ръката на исполина зад гърба му и тикна лицето му в купата със супа.
— Опитай я сега и гледай да ти хареса — изръмжа той и дръпна главата му от купата, държейки го за косата. — Защото в продължение на един месец няма да получиш друга храна, освен тази.
Тас спря да се храни и наблюдаваше случващото се с грейнало лице. Кендерът забеляза също, че всички в залата бяха прекъснали обяда си, убедени, че този път ще има сбиване.
Лицето на Карамон, по което се стичаше супа, беше мъртвешки бледо. По бузите му бяха избили червени петна, а очите му святкаха заплашително.
Готвачът го гледаше самодоволно, сам свил юмруците си.
Тас нямаше търпение да види как човекът с бялата престилка ще бъде разкъсан на парчета. Карамон стисна огромните си пестници толкова силно, че кокалчетата му побеляха. Той вдигна едната си голяма ръка и започна да бърше бавно супата от лицето си.
Готвачът изсумтя презрително, обърна се и се заклатушка към вратата.
Тас въздъхна. „Това определено не беше предишният Карамон“, помисли си той тъжно, спомняйки си с тъга как приятелят му беше убил с голи ръце двама дракониди, блъсвайки главите им една в друга. После пък остави натъркаляни на земята петнадесет главорези с различна степен на осакатяване, които бяха имали глупостта да се опитат да го ограбят. Поглеждайки към Карамон с крайчеца на окото си, Тас премълча острите думи, които бяха на езика му и продължи да се храни с прималяло от мъка сърце.
Грамадният мъж ядеше бавно, загребваше супата с лъжица и я преглъщаше, сякаш изобщо не усещаше вкуса й. Тас видя жената и чернокожият мъж отново да си разменят погледи и за миг се уплаши, че ще му се присмеят. Кийри даже отвори уста, но после видя нещо в предната част на залата, което я накара да замълчи и да се върне към обяда си. Тогава Тас забеляза Рааг отново да влиза в столовата, следван от двама широкоплещести мъже от човешката раса.
Те продължиха надолу и се спряха зад гърба на Карамон. Рааг смушка едрия войн с ръка.
Карамон се извърна бавно.
— Какво има? — попита той с унил глас, който беше почти неузнаваем.
— Ти идва с мен веднага — рече Рааг.
— Сега се храня… — поде грамадният войн, но двамата мъже го сграбчиха за ръцете и го измъкнаха от пейката, преди дори да успее да завърши изречението си. И тогава Тас видя един проблясък от стария дух на Карамон. Лицето му стана страшно и моравочервено. Сетне той замахна тромаво, опитвайки се да удари единия от двамата. Но мъжът се изсмя подигравателно и избегна юмрука му с лекота. Другият пък ритна жестоко Карамон в корема. Исполинът изпъшка и падна на четири крака на земята. Двамата слуги на Рааг го хванаха за краката и го повлякоха. Карамон овеси глава и отказа да се съпротивлява.
— Почакайте! Къде… — Тас стана на крака, но нечия силна ръка улови неговата и го задържа.
Кийри поклати глава предупредително и Тас седна обратно.
— Какво ще му направят? — попита той.
Жената сви рамене.
— Довърши си яденето — каза му тя строго.
Тас остави вилицата си.
— Не съм много гладен — измънка той, а мислите му се върнаха към онзи странен и жесток поглед на джуджето към Карамон, докато бяха пред арената.
Чернокожият мъж се усмихна на кендера, който седеше пред него.
— Хайде, ела — каза той, изправяйки се и сетне протегна приятелски ръка на Тас. — Ще ти покажа твоята стая.
Всички минаваме през това първия ден. След известно време приятелят ти ще се оправи.
— След известно време — изсумтя презрително Кийри и бутна чинията си.
Тас лежеше сам в стаята, която му бяха казали, че ще дели с Карамон. Не беше кой знае какво. Намираше се под арената и приличаше повече на затворническа килия, отколкото на стая. Но Кийри му каза, че всички гладиатори живеят в такива.
— Те са чисти и топли — каза му тя. — Не са много хората по света, които могат да кажат подобно нещо за мястото, където спят. Освен това, ако живеем в лукс, ще се изнежим.
Читать дальше