Маргарет Вайс - Времето на близнаците

Рааг му се присмя и сетне обиколи с кривогледия си поглед всеки един от присъстващите в столовата. Свивайки рамене и промърморвайки нещо в знак на разочарование, хората се върнаха към обяда си. От една маса в ъгъла, на която седяха минотаври, се разнесе смях. Рааг им се ухили в отговор и излезе от стаята.

Усещайки, че се изчервява от смущение, Карамон се приведе над масата и се опита да изчезне. Срещу него имаше човек, но едрият войн не можеше да срещне погледа му. За разлика от него Тас нямаше такива проблеми. Той се покачи на пейката до него и се вторачи в съседа им с любопитство.

— Аз съм Тасълхоф Кракундел — каза кендерът и протегна малката си ръка към грамадния чернокож мъж срещу тях, който също носеше нашийник. — Аз също съм нов тук — продължи Тас, чувствайки се обиден от това, че не е бил представен.

Чернокожият вдигна глава от храната си, погледна Тас, без да поема ръката му и сетне отмести очи към Карамон.

— Вие двамата партньори ли сте?

— Да — отвърна Карамон, благодарен на другия, че не е отворил дума за случилото се с Рааг. Изведнъж той усети миризмата на храната, задуши въздуха лакомо и устата му се напълни със слюнка. Сетне погледна одобрително чинията на мъжа, която беше препълнена с печено сърнешко, картофи и филии хляб и въздъхна. — Поне ви хранят добре, както изглежда.

Карамон видя чернокожият мъж да хвърля бърз поглед към големия му корем и да се споглежда развеселен с една висока и изключително красива жена, която седна до него със също толкова пълна чиния. Когато я зърна, Карамон отвори широко очи. Сетне се изправи тромаво и се поклони.

— Ваш слуга, мадам… — поде той.

— Седни веднага, дебелако! — сряза го гневно жената и загорялата кожа на лицето й потъмня още повече. — Скоро всички ще ти се смеят на глас!

И наистина няколко души вече се кискаха. Жената се извърна и ги стрелна с поглед, посягайки към камата, която висеше на колана й. При вида на проблясващите й зелени очи мъжете сподавиха смеха си и се върнаха към обяда си. Високата красавица изчака още малко, за да се убеди, че ги е сплашила достатъчно и сетне също започна да се храни, забивайки вилицата си в месото с бързи и нервни движения.

— И-извинявай — заекна Карамон и едрото му лице поруменя. — Не исках да…

— Забрави — отвърна жената дрезгаво. Акцентът й беше толкова особен, че Карамон не можа да определи произхода й. Тя приличаше на човек, с изключение на странния й говор (по-странен дори в сравнение с този на останалите тук) и крайно необикновения цвят на косите й, който представляваше някакъв убит, оловен нюанс на зеленото. Те бяха гъсти и прави, хванати на дълга плитка на гърба й. — Виждам, че си нов тук. Скоро ще разбереш, че не трябва да се държиш към мен по-различно, отколкото към другите. На арената или извън нея. Ясно ли е?

— На арената — каза Карамон още по-стъписан. — Ти… нима и ти си гладиатор?

— И при това един от най-добрите — каза чернокожият мъж срещу тях и се ухили. — Аз съм Ферагас от Северен Ергот, а това е Кийри Сирената…

— Сирена! От морските дълбини? — Тас ахна от вълнение. — Една от онези жени, които могат да се превръщат в други неща и…

Красавицата хвърли към кендера толкова яростен поглед, че Тас премигна и замлъкна. След това тя завъртя бързо глава към Карамон.

— Смешно ли ти се струва това, робе ! — попита Кийри, впивайки очи в нашийника на едрия мъж.

Карамон го докосна с ръка и отново се изчерви. Кийри се изсмя кратко и злобно, но Ферагас го погледна със съчувствие.

— С времето ще свикнеш с него — каза той и сви рамене.

— Никога няма да свикна с това нещо! — извика Карамон и сви големите си юмруци.

Кийри отново насочи вниманието си към него.

— Ще ти се наложи, защото иначе сърцето ти ще се сломи и ще умреш — каза тя хладно.

Толкова красива беше тази жена и толкова гордо се държеше, че собственият й железен нашийник приличаше на колие от чисто злато, помисли си Карамон. Той понечи да й отговори, но беше прекъснат от един дебел мъж с бяла мазна престилка, който тръсна една чиния пред Тасълхоф.

— Благодаря — каза учтиво кендерът.

— Гледай да не свикнеш с обслужването — озъби му се готвачът. — Оттук нататък си взимаш чинията и се оправяш сам, като всички други. Ето — той подхвърли пред кендера един дървен диск, — това ти е купонът за храна. Ако не го покажеш, не получаваш храна. А ето и твоят — добави готвачът и метна същия кръгъл предмет към Карамон.

— А къде е храната ми? — попита едрият мъж и пъхна дървения диск в джоба си.