Винс Флин - Лиценз за убиване

— Пентагонът, Държавният департамент… всички пилеят пари. Като моряк в публичен дом. Ние трябва да направим същото.

Кенеди хвърли поглед към другия присъстващ на срещата — морски офицер в оставка — и после отново насочи вниманието си към Рап.

— Като разгонен моряк ли?

— Абсолютно. Колкото повече пари, толкова по-добре — продължи Мич. — Така на Сметната палата и останалите контролни институции ще им е по-трудно да проследят за какво и къде отиват парите.

— Би ли предложил някое по-различно сравнение от това с моряка?

— И аз съм на същото мнение — намеси се морският офицер.

— Какво ще кажеш за морски пехотинец в публичен дом? — Рап се обърна към русия мъж до него. — Харесва ли ти?

— Напълно. Морските пехотинци са свине. — Скот Коулман се засмя. Бившият военноморски „тюлен“ беше в необичайно добро настроение и причината беше в плана, който Рап им разясняваше в момента.

Кенеди подмина без реакция грубоватия смях и продължи с неудобните въпроси:

— Значи, с две думи, предлагаш да вземем компанията на Скот и да я използваме като логистична база за новия и разширен екип „Орион“?

— Да.

— Опитвали сме го и преди и цялата афера накрая се обърна срещу ЦРУ.

— Кога.

— По време на Виетнамската война. Със сигурност си чувал за компанията „Еър Америка“.

— По това време съм бил още с пелени. Друго време, друга война, друг свят.

— Не съм съгласна напълно.

— „Еър Америка“ се е провалила, защото е била твърде голяма и шепа генерали-шапкари в Пентагона не са искали ЦРУ да има собствен въздушен флот. Тези причини плюс нагласата на медиите и на Конгреса, както и обществените настроения срещу войната… са довели до разконспирирането на компанията.

— И кое точно се е променило оттогава? — попита Кенеди.

— Всички държавни институции и особено Пентагонът вече наемат цивилни служители. И не само инженери, които да строят мостове, училища и болници. Те наемат частни фирми за охраната на дипломатическия персонал, за готвачи, чистачи, превозвачи… за каквото се сетиш. За всичко с изключение на бойните действия Пентагонът наема цивилни изпълнители.

— Ти какво мислиш, Скот? — попита Кенеди.

— Бизнесът ми се разрасна от два милиона долара годишен оборот до над двайсет.

— Кажи й за „Блекуоч“. — Рап имаше предвид частната фирма за сигурност, която беше основана от бивш „тюлен“, приятел на Коулман.

— Само тази година те имат договори с правителството за над двеста и петдесет милиона долара. В Северна Каролина имат двайсет и четири хиляди декара, които са превърнали в Дисниленд за стрелци. Оборудвали са полигон за управление на автомобили в екстремни ситуации, последна дума на техниката, открито стрелбище за снайперисти, сграда за трениране на тактически екипи, собствени самолетни писти, самолети, хеликоптери, бронирани коли… какво ли не. Техните служители работят из цялото земно кълбо. Дори са си построили изкуствено езеро, за да обучават „тюлените“ да боравят с подводни транспортьори.

— Тяхната философия е — намеси се Рап, — че могат да правят всичко, което прави федералното правителство, но по-добре и на по-ниска цена.

— Предполагам, че не е много трудно.

— Е, те са първите, които са възприели тази стратегия, и определено имат успех.

Кенеди знаеше за „Блекуоч“. ЦРУ вече ги използваше за охраната на някои обекти в чужбина. Във Вашингтон имаше едно много либерално и антивоенно настроено малцинство, което смяташе компанията за група обикновени алчни за пари наемници, които рано или късно щяха да обърнат гръб на Америка. Според Кенеди тези хора имаха доста наивни възгледи за живота и света. За тях всеки, който носеше оръжие, беше лош. Дори полицаите.

— Та значи, като се заема с това — продължи Рап, — ще започнем да използваме групи от компании, за да… — Не успя да довърши, защото вратата се отвори и влязоха двама мъже.

— Не ставайте — каза новият директор на Националното разузнаване Марк Рос. Той беше висок и слаб, добре облечен и излъчваше власт и солидност. Закрачи из дългия кабинет, следван от по-ниския си помощник.

Рап погледна назад, като не скри раздразнението си. Досега беше присъствал на безброй съвещания при закрити врати и щом срещата беше с ограничен кръг от хора, значи си имаше причина. Особено това важеше за сегашната. Подобно нещо му се случваше за пръв път. Никой не нахлуваше така безцеремонно на съвещание на директора на ЦРУ без предупреждение.