Винс Флин - Лиценз за убиване

— Извинявай, че те прекъсвам, Айрини, но бях в района и реших да намина. — Рос се приближи до тях и погледът му се спря върху Рап. — Мич. — Сложи ръка върху рамото на Рап, а другата протегна за поздрав. — Радвам се да те видя.

Той кимна. Беше се срещал с новия господар на разузнаването само два пъти — и двата пъти, докато Рос беше в Сената. Кенеди го беше предупредила да се държи по-дружелюбно с новия шеф. Тя се държеше необичайно предпазливо с бившия сенатор.

Айрини му беше обяснила, че причината не е в самия Рос, колкото в неговия нов пост. Никой във Вашингтон не знаеше как ще сработи новата длъжност на директор на Националното разузнаване и тази несигурност беше довела до започването на нов кръг от политически пазарлъци. Но Рап не пожела да я слуша, щом стана дума за политика. За него беше по-важно да разбере кой в действителност е Рос и откъде произхожда. Ако новият шеф имаше намерение да политизира разузнаването, двамата неминуемо щяха да кръстосат шпаги.

Ценното в Рос беше, че познаваше проблемите на националната сигурност и умееше да мотивира подчинените си. Друго негово преимущество беше, че след дипломирането си в Принстън той беше работил в ЦРУ, в Дирекцията по разузнаването. Беше се прочул с това, че малко преди да напусне Управлението, за да вземе дипломата си по право от Йейл, той беше изготвил доклад за иранския религиозен водач, станал известен по-късно като Аятолах Хомейни. Рос беше прогнозирал, че религиозният фанатизъм на Хомейни и нарастващият брой на неговите последователи ще провокират революция в Иран. Рос беше един от малцината, които бяха разчели тенденциите вярно. Външно той се държеше приветливо и свойски с хората, което едни тълкуваха като самоувереност, а други — като арогантност. Рап предполагаше, че като повечето бивши или настоящи членове на най-елитния клуб в Америка — Сената на САЩ — и той притежаваше по малко и от двете и ги проявяваше различно в зависимост от конкретната ситуация. И ето в момента Рап седеше неудобно на стола, а Рос продължаваше да го държи за рамото. Дали бившият сенатор съзнаваше колко мрази да го докосват? Погледна ръката и за миг си представи как чупи един по един всичките пръсти.

— Гледам красивата ти съпруга по телевизията всеки ден — продължи директорът. — Ти си щастливец. — Свали ръката си от рамото му и се обърна към третия човек в стаята. По ъгловатата челюст и атлетичното телосложение на мъжа можеше да се познае, че не е като останалите средностатистически бюрократи в Ленгли. Приличаше по-скоро на някаква скандинавска версия на Рап и въпросът дойде от само себе си: какво ли обсъждаха тримата?

— Марк Рос — представи се той на русокосия.

Коулман кимна. Дори и да беше впечатлен, не го показа с нищо.

— Скот Коулман.

— В Ленгли ли работите?

— Не, прекалено висок коефициент на интелигентност имам. — Той разкри трийсет и два каратова усмивка.

Рос се засмя.

— Едва ли в този град има хора с по-висок коефициент от този на доктор Кенеди. Но ще повярвам на думите ви. От кой род войски сте?

— Флота.

— „Тюлен“?

— Това е секретна информация.

Рос се поколеба за секунда и на Рап му се стори, че улови мигновен изблик на гняв зад маската. Но директорът на разузнаването се овладя и погледна към Кенеди.

— Определено е „тюлен“. Никъде другаде при военните не възпитават подобно неуважение към началството.

Само Рап се засмя на тази шега. Кенеди никога не показваше открито емоциите си, а доколкото Рап го познаваше, в момента Коулман вътрешно се двоумеше кое е по-важното: сляпо да се подчиняваш на висшестоящия или да уважаваш само водача, доказал се в реална ситуация.

Преди Коулман да отговори, Рос посочи спътника си и добави:

— Това е Джонатан Гордън, новият ми заместник. Той ще координира взаимодействието между Ленгли и Националното разузнаване.

— Приятно ми е да се запознаем, Джонатан — поздрави го Кенеди. Тя свали очилата и ги постави върху кожената папка пред нея.

Гордън беше с половин глава по-нисък от шефа си и беше на не повече от четирийсет и пет години. Рап се опита да го прецени, но напразно.

— Отново ме извинете за прекъсването — каза Рос и плесна с ръце. — Гледам да навляза в час колкото се може по-бързо. Ще ви оставя да си довършите разговора, за каквото и да е той. Ще се отбия при няколко мои стари колеги от разузнаването и след около половин час отново ще дойда. — Той си погледна часовника. — Става ли така, Айрини?