Винс Флин - Лиценз за убиване

— Ако ми дадеш няколко минути да си довършим работата, аз сама ще дойда при теб.

— Не, не си прави труда. Още помня как да се ориентирам в сградата. И освен това твоето време е твърде ценно, за да се разхождаш напразно. — Тръгна към вратата и преди да излезе, добави с по-тих глас: — Искам да обсъдим някои неща.

Когато вратата се затвори, Рап се обърна към Коулман:

— Защо толкова трудно понасяш по-висшестоящите от теб?

Кенеди поклати глава.

— Присмял се хърбел на щърбел. Да оставим празните приказки. Докъде бяхме стигнали?

Рос, Гордън и двамата бодигардове приближиха асансьорите. Рос спря, скръсти ръце и замислено погледна към кабинета на Кенеди. Щом вратата на асансьора се отвори, Рос прошепна на Гордън:

— Искам да се поровиш и да ми намериш всичко за господин Коулман. — Той влезе в асансьора.

— Още сега ще започна. — Гордън извади своя Палм Пайлът от сакото си и се зае за работа.

Рос се вторачи в гърбовете на бодигардовете с дебели вратове и отново прошепна на помощника си:

— Когато Рап е наблизо, винаги ме обзема неспокойствие. Едва ли в този град има човек, който да го контролира.

— Дори президента ли?

— Особено пък той. Рап му е спасявал живота два пъти. Помниш ли Валъри Джоунс, шефката на президентския кабинет? Миналото лято си подаде оставката.

— Да.

— Рап имаше пръст в тази работа. Той и Джоунс бяха като куче и котка… Не можеха да се гледат. Рап накара президента да избере. Или той, или Джоунс. И президентът избра Рап.

Гордън видимо се впечатли.

— Чувал съм, че е много добър в професията си.

— Добър е. Не ме разбирай погрешно, най-добрият е. Но хора като него трябва да бъдат държани изкъсо. Не, трябва да бъдат държани в клетка в мазето и да ги пускаш на свобода само когато в къщата ти е нахлул крадец или убиец.

— Не ми прилича на човек, който би ви позволил да го пъхнете в клетка.

— Ето тук се крие проблемът, приятелю. Трябва да държим юздите на всичките тези агенции и управления, повечето от които не могат да се понасят едни други, и да ги накараме да си сътрудничат. Искам да изпълняват заповедите ми. Искам всеки да се подчинява на палката ми, защото аз съм диригентът. Не мога да позволя на Рап да се шляе наоколо, да бие бойните си барабани и да си разиграва коня. — Асансьорът спря и вратите се разтвориха. — В този град, Джонатан, има хора, които биха дали мило и драго, за да видят как се провалям. Затова не искам Рап да ме притеснява. Ако не успеем да го вкараме в клетка, поне ще трябва да измислим как да го вържем на каишка. — Двамата слязоха от асансьора и тръгнаха по коридора. — И открий кой е и за какво се бори този умник, Коулман. С Рап едва ли са намислили нещо добро.

Ерих Абел се облегна на уличния стълб и се вгледа в красивата жена, седнала от другата страна на улицата. Нарочно подрани и обиколи района, от време на време се връща назад и се погрижи да запомни поне два маршрута за бягство. Направи и няколко покупки: поздравителна картичка и писалка. Двете спирания му позволиха да провери дали не го следят. Картичката се озова в боклукчийското кошче, но писалката запази. Беше „Монблан“, от слонова кост и сребро. Щеше да е петдесет и шестата писалка в колекцията му.

Едва ли щеше да срещне някакви трудности, но един шпионин беше винаги нащрек. Освен това се налагаше да преодолява отегчението и скуката. В интерес на истината, над деветдесет процента от шпионския занаят се състоеше в досадни и скучни процедури. Изискваше се дълго стоене и чакане. Също като сега. Но след като беше разпределил милионите си от последната печалба в различни банки, се чувстваше много по-спокойно и сигурно, затова позволи на мислите си да поблуждаят.

Защо ли един от най-красивите и динамични градове в света му внушаваше меланхолия? Сигурно защото Париж беше сърцето на Франция, а той още преди време беше стигнал до извода, че величието и славата на Франция са непостоянни величини.

Техните смешни и безполезни опити да се защитят от германците по време на Втората световна война, както и последвалото позорно поражение, бяха оставили дълбок и незаличим белег върху националната им гордост. В края на краищата една нищо и никаква Финландия беше задържала на фронта Червената армия на Сталин, докато французите едва устискаха и две седмици от блицкрига на нацистите. После се наложи чуждите армии да я освободят, защото голяма част от французите предпочитаха да живеят под нацистка окупация.