— Е да, грандиозният експеримент с комунизма приключи и сега сме оставени да се грижим сами за себе си.
— Пия за свободната практика и капитализма. — Абел вдигна чашата си за новия тост.
— Ще пия за свободната практика, но за капитализма — никога. Тези негодници се нахвърлиха върху моята родина като лешояди и я оглозгаха до кости.
Германецът се засмя.
— А комунистите с какво помогнаха?
Той често употребяваше този аргумент в споровете им и винаги печелеше. Капитализмът беше за предпочитане. Ако отново се върнеха на темата, когато Петров се напиеше, щеше да го накара да го признае. Руснакът щеше да го заплаши, че ще го убие, ако Абел разкаже на някого, и щеше да се впусне в безкрайни речи за корумпираните комунисти, които съсипали светлата идея.
Петров зафъфли нещо за алчността и разрушителната вреда от религията. Той го прекъсна с думите:
— Иди изпуши една цигара отвън. Аз ще приготвя вечерята. Ето, вземи херингата. Взех я за теб.
Петров охотно взе буркана с маринованата и осолена риба и попита:
— Ами пурите? Само не ми казвай, че пропътувах хиляди километри напразно.
— И пури ще има, не се тревожи. Те са за вечерята. — Абел го избута навън и се зае с приготвянето на храната.
От време на време Петров влизаше да провери какво става и сипеше ругатни през отворената врата на верандата. Когато седнаха да се хранят, от шестте бири „Гьосер“ нямаше и помен. Петров изпи само един „Кайзер“ и веднага отсече, че това е бира за жени. Прекалено слаба. Бутилката с водка беше поставена в средата на масата и двамата се обзаложиха дали ще свърши до сутринта. Петров каза, че ще свърши, а Абел се съгласи с него. Той също обичаше да си похапва, но не можеше да се съревновава с руския си приятел. Скоро ометоха надениците, шунката и пържените картофи. Голяма част от тях беше отишла в търбуха на Петров. Абел постави на табла тортата и забеляза как Петров ококори очи, сякаш някой го беше ударил по главата. Тортата беше направена от шоколадов блат, шоколадов крем и карамел и наистина от нея можеха да ти потекат лигите. Германецът отряза за себе си едно парче, а на госта си даде три. Руснакът се закани, че ако не стане от масата и не се оттегли, ще я изяде цялата. Абел не се и съмняваше, че той ще се върне в полунощ и ще я довърши.
Накрая излязоха на верандата. Абел извади две тежки вълнени одеяла. Единствените звуци, които се чуваха, бяха свързани с различните храносмилателни процеси в организма на Петров. Абел отвори кутията с пури „Монте Кристо“. Взе за себе си една и подаде кутията на Петров.
— За теб са. — Германецът доближи пурата до носа си и се наслади на приятния аромат.
— Благодаря ти, приятелю. — Руснакът огледа плячката си.
Абел възнамеряваше да изпуши само една пура, и то много внимателно. Позволяваше си подобен лукс само в планината, но дори тогава всичко зависеше от състоянието му. С неговата астма беше принуден постоянно да проявява предпазливост. Щеше да се наслади на мига, да мирише пурата около час, преди да я запали.
— Искам да се посъветвам с теб, Димитрий.
Петров извади пура от кутията, откъсна със зъби върха й и я запали. След няколко силни дръпвания и издишвания отговори.
— Чудех се кога ще минеш към деловата част.
— Винаги го правя след вечерята. Знаеш много добре.
Петров посочи с пурата към него.
— Внимавай, ставаш твърде предсказуем.
Абел си каза, че не трябва да разкрива навиците си. Извади елин плик от сакото си и го подаде на Петров.
— Хонорарът ти.
Руснакът направи гримаса и се поколеба.
— Това не ми харесва. Още не съм свършил нищо.
— Аз вярвам в теб.
— Десет хиляди долара. — Поклати глава. — Та ние сме приятели.
— Да, приятели сме. — Абел сложи парите в ръката му. — Но и на мен също ми се плаща добре. Приеми го така — тези пари не са мои… а на човека, който ме нае. Ти си подизпълнител.
Петров прибра плика в джоба си.
— Е щом вече съм нает, какво се иска от мен?
— Име.
— Какво име?
Абел беше решил в никакъв случай да не разкрива самоличността на мишената.
— Искам да бъде убит един човек.
Руснакът сви рамене.
— Ти познаваш доста хора, които се специализират в подобни дейности.
— Да, но тази задача изисква някой, който е по-добър от средностатистическите касапи.
Петров замислено сви вежди.
— Можеш ли да ми кажеш нещо повече за мишената?
Приятелят му поклати глава.
— Трябва да ми дадеш някаква информация, на която да стъпя. Искаш ли да изглежда като нещастен случай или катастрофа? От значение ли е дали ще има случайни жертви? Колко пари си готов да платиш?
Читать дальше