Винс Флин - Лиценз за убиване

В рамките само на час потвърдиха и от петте банки. Сега разполагаше с десет милиона долара ликвидни средства в добавка към милион и четиристотин хиляди в брой, които съхраняваше на стратегически места по целия свят. Състоянието му включваше още два милиона в недвижими имоти и ценни книжа. Но в неговия занаят човек често имаше нужда от пари, за да се покрие за известно време. Шестия телефонен разговор проведе с представителството на „Мерцедес“ в Цюрих. Изобщо не си направи труда да се пазари за цената от сто двайсет и пет хиляди долара, която му обявиха за един от най-добрите седани в своя клас. Абел им каза, че ще отиде за колата на следващия ден. Седмото и последното обаждане беше на човек, когото много уважаваше. Димитрий Петров още живееше в Москва и продължаваше да пуши по две кутии смрадливи руски цигари на ден. Този порок беше единственото, което Абел не харесваше у него. Петров беше царят на разбойниците. Истински професионалист, който си беше спечелил уважението и на приятели, и на врагове. Той беше и единственият професионалист, с когото беше склонен да обсъди новия си ангажимент.

В Москва беше обяд, когато той се обади на стария си приятел от КГБ, но гласът на руснака прозвуча така, сякаш го беше събудил от дълбок сън. Двамата си размениха обичайните любезности за около трийсет секунди, а в техния случай това бяха груби ругатни и псувни. Абел запази някаква тактичност, но руснакът изговори целия си запас от обидни думи. Краткият разговор показа на Абел колко много му липсва неговият стар приятел. После минаха по същество и той каза на Петров, че трябва да го види незабавно. Петров се поколеба и Абел му обеща чудесна храна, скъпо вино, отлични пури и десет хиляди долара обезщетение за загубеното време. Достатъчни бяха и любопитството, и интригата, за да накарат руснака да се вдигне от Москва, но Абел искаше колкото се може по-скоро да изпълни задачата. Нямаше нито ден за губене. Подслади примамката, като предложи на приятеля си да се видят в алпийската му вила край Блуденц, на час и нещо път от Цюрих, от другата страна на границата, в Австрия. Петров обожаваше величествената гледка и уединението, които предлагаше вилата. Той измърмори нещо за пътни разходи и Абел го увери, че всичко ще е за сметка на домакина. Накрая му каза да хване първия полет още на другата сутрин.

Абел даде газ по стръмния завой и когато излезе на права отсечка, натисна педала докрай. Мощният четиристотин деветдесет и три конски сили двигател изстреля седана като ракета. Той си позволи да се усмихне. Колата беше шедьовър на западногерманската инженерна мисъл. Повече от десет години след падането на Берлинската стена продължаваше да разграничава Изтока от Запада. Страната, в която се беше родил и израснал той, никога не би могла да произведе такава мощна машина. И това не се отнасяше само за Източна Германия. Никоя комунистическа държава не беше способна на подобно техническо постижение. Абел беше напуснал родната си страна и беше направил всичко възможно да не се върне там. Причините за това бяха не една и две и не можеха да се обяснят толкова лесно. На първо място не искаше всичко около него непрекъснато да му напомня, че е бил на страната на победените в Студената война през двайсети век. Обединението беше помогнало на Източна Германия, но изостаналите провинции имаха да наваксват още много. Немарливостта и грубостта на комунизма бяха оставили дълбоки белези. Трябваше да се изчисти наслояваната с години патина, за да се появи отново гордият блясък на пословичната германска педантичност и ефикасност.

Абел беше живял в лъжа трийсет години и не искаше да го прави нито ден повече. Сега беше швейцарски гражданин и като новата си родина беше приел по-неутрална и делова нагласа към света. Войните започваха и свършваха, а търговията никога не спираше. А ако двете влезеха в сблъсък, обикновено възникваха страхотни възможности за бизнес и печалба. Абел беше обикновен посредник. Беше специалист по оценка на риска, а понякога, като в сегашния случай, и по премахване на риска.

Щом наближи следващия завой, намали скоростта. Този склон беше по-стръмен от останалите. През пролука в гъстите клони на дърветата зърна местния ски курорт. Щяха да открият сезона най-рано след месец. От неговата алпийска вила до селото се стигаше за двайсет и пет минути с кола. Чистият високопланински въздух беше полезен за астмата му, а уединението действаше благотворно както на психиката му, така и на бизнеса му.