Винс Флин - Лиценз за убиване

Шърли чу нещо и веднага вдигна глава. Секунда по-късно Рап също чу шума. Погледна часовника си. Беше малко преди осем вечерта. Кучето изтича да види кой е. Най-вероятно жена му се връщаше след поредния работен маратон. Като кореспондент на Ен Би Си от Белия дом тя започваше работа рано със сутрешните новини и завършваше с последната вечерна емисия. При положение, че в Белия дом не се случваше нищо драматично, по-голямата част от деня й минаваше сравнително спокойно. Обикновено тя отделяше по един час за фитнес и не се страхуваше да удължи обедната си почивка, която задължително включваше и обиколка из магазините. Рап не проумяваше как една жена може да има толкова много обувки, чанти, колиета и огърлици и всякакви други модни аксесоари. Но пък в интерес на истината той не познаваше друга като Ана. Тя беше най-красивата и изискана дама за него. Дрешникът в гостната вече беше препълнен с дамски чанти от чужди дизайнери, които той смяташе за модни терористи. Веднъж я беше попитал колко струва една от тези чанти и тя веднага зае отбранителна позиция:

— Аз питам ли те колко струват твоите пистолети?

Рап отвърна, че за разлика от нея той използва постоянно пистолетите, а не ги захвърля като непотребни след първия път. И че за разлика от чантите пистолетите остават на мода за по-дълго от един сезон. Тогава остана много горд със себе си. До мига, в който тя не го уби с погледа си — нейна запазена марка. Тя имаше най-зелените очи, които беше виждал някога. Те можеха да бъдат спокойни като планински езера през горещото лято или гневни и изгарящи като висока и бясна вълна, потапяща беззащитна лодка. Веднъж баща й му беше казал, че всичко се дължи на ирландския й избухлив нрав. Каквато и да беше причината, Рап обичаше спокойните и тръпнеше пред гневните й погледи. Трябваше му съвсем малко време, за да осъзнае, че жена му не го намира за толкова забавен, както смяташе самият той за себе си. Научи също така, че победите в незначителните сблъсъци неминуемо рано или късно водят до колосални поражения в големите битки. На базата на този извод Рап си изработи желязно правило: Когато Ана е доволна и той е доволен. Когато Ана е бясна, животът не е никак забавен. Когато Ана е бясна на него, животът му се превръща в ад.

Рап хвърли поглед върху написаното и забоде замислено химикалката в едно определено изречение. Бравата на външната врата изщрака от превъртането на ключа, но той не вдигна глава. По тихия лай на Шърли и ентусиазма, с който тя пристъпваше, беше ясно, че е Ана. Утре сутринта той имаше среща с Кенеди и затова искаше да приключи с оперативния план, преди тя да го е подложила на щателна проверка. Дръжката на вратата се превъртя и той погледна точно навреме, когато жена му влезе с голямата си чанта „Кейт Спейд“. Това беше единствената чанта, която носеше със себе си редовно. Което беше добре, защото чантата струваше повече от който и да било негов пистолет — дори и от изработените по поръчка оръжия. В другата си ръка Ана държеше дамската си чантичка и пазарска торба.

— Как мина денят ти, скъпа? — попита я той.

— Добре. — Тя пусна на пода голямата чанта и прибра торбата в шкафа в антрето.

Рап поклати глава. По пастелния цвят на торбата предположи, че каквото и да има вътре, то не е предназначено за него.

— Леко пазаруване ли направи?

— Не. — Тя свали сакото си и му се усмихна накриво. — Уби ли някого днес?

— Не, днес не съм скъпа, но все още имам няколко часа. Какво има в торбата? — Посочи към шкафа. Нямаше да остави така жалкия й опит да прикрие порока си.

Тя беше тръгнала към хола. Спря се и също кимна към шкафа.

— В онази ли? — Скръсти ръце. — Звънях ти преди два часа. Защо не вдигна?

Смяната на темата беше първият издайнически сигнал за чувството й за вина. Той го знаеше, защото непрекъснато прибягваше до същата тактика.

— Имах работа. — Рап посочи тефтера на коляното си. — Какво има в торбата?

— Забрави ли, че тази вечер имахме среща с Филип?

Филип беше техният дизайнер по интериора.

— Не знаех, че е тази вечер. — Докато изричаше тези думи, смътно си спомни, че се бяха уговаряли за нещо подобно.

Тя постави длани върху бедрата си.

— За шпионин лъжеш доста неумело.

Той усети как топката премина в неговото поле.

— Не те лъжа, Ана. Наистина не знаех.

— Изобщо не го казвай. Отбелязано е на календара в кухнята. Напомних ти сутринта, преди да изляза, и ти пуснах съобщение на мобилния час преди срещата.