Винс Флин - Лиценз за убиване

В това време убиецът не се спря нито за секунда, нито погледна назад. Турчинът вече се показа на не повече от двеста метра, вървеше право към него. Хари стигна до главната алея в посока изток-запад и зави наляво. Турчинът се беше спрял да си купи фъстъци от един уличен продавач. Взе и плик със сухари за патиците — също както предните две сутрини. „Браво — каза си убиецът. — Продължавай по обичайния си график и всичко ще мине по мед и масло.“ Както и очакваше, турчинът мина още няколко метра и свърна от алеята към езерото. Застана до една върба и поръси сухарите пред себе си. В същото време лапаше фъстъци и не спираше да говори по телефона.

Хари леко натисна устройството на ухото си веднъж и то набра отново последния номер. След секунда партньорката му вдигна.

— Аманда Пул на телефона.

— Аманда, Хари е. Как вървят нещата?

— Всичко е наред. Приготовленията за партито вървят по план.

Това означаваше, че балоните са застанали точно на позиция.

— Добре. — Той погледна крадешком назад. — Някой друг ще идва ли на нашето мероприятие?

— Само тези, които са поканени.

Разстоянието между двамата се беше скъсило до по-малко от сто метра. Той сви от пътеката и тръгна към езерото.

— А неканени гости?

— Няма, но ако чуя нещо, веднага ще ви се обадя.

— Добре. — Хари заобиколи живия плет, извади от палтото си деветмилиметров пистолет „Валтер ППК“ със заглушител и бързо го пъхна в навития вестник. После закрепи свитъка с два ластика. Убиецът стигна до водата и небрежно извади вестника, сякаш се кани да го чете. — Някой друг обаждал ли се е тази сутрин?

— Поне досега не са.

— Да се надяваме, че ще е спокойно до края на деня. — Той погледна и видя турчина на няколко метра пред себе си.

Сърцето му биеше нормално, дланите в ръкавиците му бяха сухи, целият беше нащрек. Чуваше всеки шум, имаше добра видимост и пълна представа за това какво ставаше зад него. До обекта го деляха по-малко от двайсет метра и наоколо не се забелязваше никой друг. Убиецът леко ускори крачка, за да се възползва от пълната изолация на жертвата. Когато извървя още десет метра, вече ясно дочу турчина. Беше избрал така да се приближи, защото искаше жертвата да го види. Така всичко щеше да изглежда нормално. Ако се прокраднеше незабелязано зад него, обектът можеше да долови присъствието му.

Убиецът отново вдигна глава и за миг срещна погледа на жертвата, но в крайна сметка се престори, че отново се зачете във вестника. Огледа езерото. Наоколо имаше само неколцина души, но те бяха достатъчно далеч оттук. Намираше се само на няколко стъпки от турчина и забеляза, че той се обърна с гръб към него. Хората бяха единствените живи същества в природата, които охотно обръщаха гръб на потенциалния хищник. Щеше да е толкова лесно, че на Хари чак му стана противно.

Пристъпи към обекта, повървя зад него няколко крачки в посока към върбата. Цялата работа се превръщаше в детска игра. Надвисналите клони бяха идеалното прикритие, а турчинът се запъти точно към дървото. Спря се до върбата и понечи да погледне към езерото. Очевидно, за да види минувача, който беше нарушил покоя му.

Убиецът не протегна ръката с вестника напред, за да се прицели. Беше достатъчно обучен, за да не прибягва до нещо толкова очебийно. Просто наклони напред свитъка, докато не го насочи в траекторията, по която искаше да изстреля куршума. Натисна спусъка веднъж и бързо пристъпи напред. Куршумът удари жертвата точно в тила. При удара се сплеска, от което поразената площ се удвои. Накрая разкъса мозъчната тъкан и се спря между направения на каша преден ляв дял на мозъка и вътрешната стена на черепа. От удара финансистът отлетя напред. Само миг по-късно убиецът го подхвана да не падне на земята. Огледа набързо входното отверстие — беше с размер на малка монета. Проправи си път през гъстите клони и две крачки по-навътре положи трупа под върбата.

Хари бързо провери да не се е изцапал с кръв.

След като се увери, че всичко върви по план, той се върна обратно. Сто метра по-късно попита по телефона партньорката си:

— Свободна ли си да обядваме по-рано?

— Да.

— Добре тогава. Аз приключих с работата. Ще те чакам на обичайното място след четвърт час.

— Ще се видим.

Докато вървеше към изхода на парка, Хари мина покрай двама служители на реда и закона. Те стояха до лампата, озадачено гледаха към връзката с балони и говореха с началниците си по радиостанциите. Когато по-високият от тях се опита да подскочи и да хване връзката, Хари едва се сдържа да не се разсмее. Това беше най-забавната гледка тази сутрин.