Винс Флин - Лиценз за убиване

— Исках да видя искрената ти реакция.

— Искаше да ме заварят неподготвен — поправи я той.

— Би могло да се каже и така. Виждаш ми се необичайно спокоен. Очаквах да влетиш с гръм и трясък и да ми откъснеш главата.

Рап също се загледа през прозореца. Фактът, че той и сенатор Хартсбърг имаха еднакво мнение по важен проблем, беше достатъчен за него, за да постави интуицията си под въпрос. Но това беше само началото. Предложението, което двамата политици му бяха отправили, го обърка. Това беше последното нещо, което очакваше да чуе точно от тях.

— Нали не мислиш, че е номер?

— Не. — Рап продължи да гледа през прозореца. — Може и да ме мразят, но не мога да си представя, че биха преминали през подобно нещо само за да се отърват от мен… Освен това знаят, че ще им видя сметката само ако се опитат да ме призоват на изслушване в Сената.

Кенеди не беше сигурна дали той говореше сериозно, или се шегуваше. Което беше добре дошло за него. Градският фолклор за подвизите му отдавна беше надминал действителността.

— Хартсбърг си пада малко фанатик и би ми направил номер, но не и Уолш.

— Съгласна съм. — Тя остави чашата си на масата. — Добре те разбирам. Така се чувствах и аз миналата седмица, когато дойдоха при мен. От толкова време си в лоши отношения с тях и изведнъж, ни в клин, ни в ръкав, се оказва, че са съгласни с гледната ти точка. И това те кара да се замислиш, да се усъмниш в правилната ти преценка.

— Точно така.

— Има начин да се отгатне какви са им мотивите. Не се ли досети?

— Не.

Кенеди беше прозряла истинската причина за срещата още от самото начало и се изненада, че Рап не я беше разбрал.

— Предполагам, че пътуването ти от Капитолия до Ленгли мина спокойно и тихо. За какво си мисли, докато караше?

— Каква ще бъде структурата… как ще се финансира… как да ги убия, ако ми заложат капан.

Тя кимна. Значи наистина възнамеряваше да ги убие, ако му направят номер.

— Според мен едва ли ще се стигне дотам.

— Иска ми се да имах твоята увереност, но не съм склонен да се доверя на Хартсбърг.

— Бомбата промени всичко, Мич.

Рап я погледна скептично. Бомбата, за която тя спомена, беше част от заговора на ислямски радикални фундаменталисти да превърнат Вашингтон в огромен пожар. Ако не бяха Рап и няколко правителствени служители, сенаторите Уолш и Хартсбърг, както и повечето от техните колеги, щяха да загинат от експлозията на ядрена бомба с мощност петнайсет килотона.

Мозайката започна да се намества.

— Самосъхранение — замислено изрече той.

— Да, най-силният им инстинкт.

Политиците бяха удивително издръжлива порода. Вероятно Кенеди беше права.

— Както и да е. Просто искам да съм сигурен, че наистина са на наша страна.

— И какво мислиш за предложението им? — Тя взе чашата и отпи.

— В основни линии то представлява екипът „Орион“ в разширен вид. Който, както много пъти сме говорили, не беше използван пълноценно.

Екипът „Орион“ беше отряд за тайни операции, създаден от предшественика на Кенеди Томас Стансфийлд преди около двайсет години. Идеята беше отрядът да действа тайно и независимо от ЦРУ и от останалите структури на националната сигурност на страната. Екипът позволяваше на Стансфийлд да заобикаля бюрократичните механизми в политиката и да преодолява някои дребни пречки като заповедта, забраняваща убийствата. „Орион“ му даваше възможност да върши неща, за които цивилизованите хора не искаха и да чуват. Рап беше главният оперативен изпълнител в групата почти от началото на разузнавателната си кариера — двайсет и две годишен. Беше прекарал доста време в Европа, Близкия изток и Югозападна Азия, където събираше разузнавателна информация и когато се налагаше, действаше по по-радикален начин.

— С тази разлика, че този път те ще са на наша страна — добави Кенеди. Имаше предвид Хартсбърг и Уолш.

— Би ли ми пояснила защо това е в наша полза?

— Аз бях част от екипа „Орион“ в продължение на осемнайсет години. През шест от тях го ръководех. — Тя се усмихна. — Като изключим, че през повечето време се стремях да те предпазвам от неприятностите, най-трудното беше да събирам пари за финансирането на операциите. Ако Хартсбърг и Уолш са на наша страна, няма да имаме проблеми с финансирането. И което е по-важното, няма да се тревожим да не започнат разследване срещу нас. Работата ти ще е много по-лесна.

Той кимна.

— Разбирам аргументите ти. Но искам да съм напълно сигурен в тяхната лоялност.