Винс Флин - Лиценз за убиване

— Библиотеката на Конгреса. Със същия успех можехме да се срещнем и в моя кабинет от другата страна на улицата.

Рап беше предпочел за срещата една от многото стаи за четене и конференции в библиотеката на Конгреса на Капитолийския хълм.

— Ничията територия е по-подходяща — отвърна.

Уолш протегна ръка.

— Благодаря, че отделихте от времето си, за да се срещнете с нас.

Рап се здрависа с Уолш, но отказа да удостои с тази чест Хартсбърг. След като седнаха, натисна няколко бутона на блекбърито и го остави на масата.

Хартсбърг погледна устройството.

— За какво, по дяволите, е това?

— За да съм сигурен, че не записвате разговора.

— Устройство за заглушаване ли е?

Рап кимна.

— Идеално. Аз също не искам някой да запише разговора ни. Дори се колебаех дали да дойда на тази среща — каза конгресменът.

Рап скръсти ръце и изпитателно го изгледа. Дали мрачният му тон беше само престорен, или настроението му в действителност беше такова? Той се обърна към Уолш и го попита:

— И защо две големи клечки като вас поискаха да се видят със скромна личност като моята?

Хартсбърг навъсено отвърна:

— И аз продължавам да си задавам този въпрос.

— Карл — скастри го Уолш и премина по същество: — Ние сме загрижени, Мич… загрижени, че с цялата тази риторика и разширяване на вътрешната сигурност, с новия директор на Националното разузнаване — с всичко това не правим достатъчно, за да защитим Америка.

— Нямам желание да споря с вас.

— Ние не мислим така. Затова поискахме да се срещнем с вас, за да чуем гледната ви точка. — Уолш се подпря на масата и след известно колебание продължи: — Какво е мнението ви за реструктурирането на службите на националното разузнаване и новия пост директор на Националната разузнавателна служба?

Рап се замисли дали въпросът е искрен или не. Едва ли щяха да получат от някого честен отговор.

— Мисля, че новият пост е погрешна, прибързана и пресилена реакция на шепа политици, които искат да отбият номера, че са свършили нещо — отвърна. — За да могат, като нападнат терористите следващия път, да се оправдаят, че са направили всичко по силите си, за да го предотвратят. А в действителност единственото им усилие е, че застанаха на пътя на хората, които наистина защитаваха страната.

Хартсбърг изсумтя:

— Да не мислите, че ни е лесно… на нас?

— За мен категорията „лесно“ не съществува, сенаторе. Говоря за правилно и неправилно.

— Е, бих искал да ви видя вас по националната телевизия как се изправяте срещу организациите на вдовиците на жертвите от единайсети септември. Да ви видя тогава как ще приложите вашето виждане за черно и бяло, добро и лошо. Журналистите ще ви изядат с парцалите.

— А вие направихте ли си труда да кажете на тези вдовици, че мъжете им са загинали, защото на никого от вас не му стискаше да нареди Осама бен Ладен да бъде ликвидиран? Казахте ли им, че през последните две десетилетия вашите партии изгубиха ценно време, за да се компрометират взаимно и превърнаха ЦРУ в поредната вашингтонска бюрокрация, поглъщаща ненаситно пари?

Хартсбърг погледна гневно човека от ЦРУ.

— Това са глупости. Вие, клоуните от Ленгли, пропиляхте милиарди и вината със сигурност не е наша.

— Мислите, че те загинаха, защото нямахме директор на Националното разузнаване ли? — Рап не му позволи да смени темата.

— ЦРУ… — Хартсбърг насочи заканително пръст към него — и цялата тази каша с абревиатури са пълен провал.

— И чия е вината за това? И двамата сте във Вашингтон повече от трийсет години. Работата ви е да контролирате. Нали сте полагали клетва, знаете думите… „Да защитавам и отбранявам“. Вашата работа е да ръководите и да се грижите кашата с абревиатури да действа ефективно. А не да ги критикувате, особено след като нищо друго не сте правили петнайсет години, освен да ги разсейвате с вашите политически коректни социални проекти.

— Вашата камбанария не е много висока. Не можете да видите голямата картина.

— Ето тук е основната ви грешка, сенаторе. Няма по-голяма картина от националната сигурност. Ако искате да налагате социални промени чрез законотворчество… правете го в Министерството на образованието, на здравеопазването, но не се заигравайте с Ленгли.

Хартсбърг потропа с пръст по масата.

— Виждали ли сте последния бюджет на Ленгли? Става дума за милиарди долари и аз искам да знам какво, по дяволите, получаваме в замяна на тези милиарди.