Винс Флин - Лиценз за убиване

Принцът отчаяно се мъчеше да запази спокойствие.

— Какво е направил той?

— Изглежда е обявил награда за главата на Рап. Едва ли е първият обаче.

— Награда? Награда ли е било или фетва? — Познаваше няколко ислямски духовници, които бяха издали религиозни заповеди-фетви за смъртта на Рап. Нямаше представа обаче дали Рос разбира каква е разликата.

— Награда. Той е много богат.

Стомахът на принца се сви.

— Че защо един богат саудитец би желал смъртта на Мич Рап?

— Защото Рап е убил сина му миналата пролет в Афганистан по време на антитерористична операция.

За миг всичко пред Рашид заплува. С последни сили възвърна самообладанието си и каза на Рос:

— Дайте ми името на този човек и аз ще видя какво мога да открия за него. — В действителност вече знаеше името, но трябваше да продължи да се преструва. — Не е в ничий интерес подобни кучета на войната да се шляят отвързани и да причиняват такива проблеми.

— Не, не е.

Рашид остави салфетката си на масата. Двамата станаха и отидоха до вратата. Принцът леко докосна американеца по лакътя.

— Тези убийства трябва да спрат. Много е лошо и за двете страни.

— Съгласен съм.

— Давам ви честната си дума. Ако някой саудитец има пръст в това, ще бъде наказан заслужено. — Погледна в лицето директора на Националното разузнаване. — Но ви предупреждавам, Мич Рап не бива да се меси във вътрешните работи на Саудитска Арабия.

— Разбирам ви добре и вече говорих по този въпрос с президента.

— Добре.

Двамата продължиха към просторното антре, където чакаха хората на Рос.

— Ние имаме много красиви коне — каза Рос и се обърна към бодигардовете си: — Извинете ме, ще отида до тоалетната. Изчакайте ме на двора.

Личният секретар на принца се доближи и направи знак на групата да го последва.

Когато излязоха, Рашид бързо се върна в библиотеката. От спокойствието му не беше останало нищо. От прекрасно утрото се беше превърнало в катастрофално само за броени минути. По-скоро слънцето не би изгряло, отколкото Мич Рап да остави Саудитска Арабия на мира. Жена му беше мъртва, а той — жив. По-лошо не можеше и да бъде. Рашид влетя в библиотеката и затръшна вратите след себе си. Вътре със скръстени ръце и наведена глава крачеше напред-назад Таиб. На бюрото до отворено куфарче лежаха чифт слушалки. Завесите бяха спуснати.

— Чу ли всичко? — попита го Рашид.

— Да.

— Възможно ли е да е клопка? Да ме проверят дали имам пръст в това?

— Възможно е, но се съмнявам.

— Какво ме съветваш да предприема?

— Германецът трябва да умре веднага.

— Погрижи се.

— Съжалявам, че трябва да го кажа, но се налага животът на Саид Ахмед Абдула също да прекъсне преждевременно.

Саид беше най-старият и най-близък приятел на Рашид. Верен уахабит и добър мъж, той никога не би го изоставил.

— Не. Нали чу Рос? Нямат категорични доказателства. Ако американците решат да преследват всеки, който е пожелал смъртта на Мич Рап, ще трябва да се разправят с милиони.

— Но в случая са познали.

— Довечера ще се върна в Кралството и ще се погрижа за Саид. Той няма да ни създава неприятности. Американците няма да могат да докажат нищо.

— На Мич Рап няма да му трябват доказателства — отвърна Таиб. — Той ще започне да ни избива и да ни измъчва един по един, докато не разбере кой стои зад експлозията.

— Рос каза, че президентът му е наредил да не се бърка.

— Рап никога не се е подчинявал на заповеди. Щом жена му е мъртва, никой не може да го спре.

— Тогава той трябва да умре — отсече ядосано Рашид.

Таиб кимна.

— Знам за два тайни адреса на ЦРУ във Вирджиния. Единият е много близо. Помагах им да разпитват няколко пленници след единайсети септември. Тези обекти са добре фортифицирани, но слабо охранявани.

— Искам да умре — просъска принцът.

— Ще ни струва много пари и ще вдигнем доста шум.

— Не ме интересува. Важното е само Рап да умре и да не могат да ни обвинят за това.

— Аз ще се погрижа за него.

Новината за възкръсването на Рап мина по медиите, без да привлече голямо внимание. Първо я пуснаха в новинарската лента — онзи дразнещ поток от думи, който течеше в долната част на екрана на новинарските денонощни канали. Разузнавателните служби не си го признаваха, но те черпеха голяма част от необходимата им информация именно от новинарските канали. Хората, чиято задача беше да следят тези канали, веднага се стреснаха и си отбелязаха, че Мич Рап е жив. Телефоните веднага загряха, между секретните централи, пресичайки границите за минути, полетяха електронни писма. Международната разузнавателна общност се състоеше от рицари на плаща и кинжала, аналитици и агенти, които имаха нещо общо — професията им беше уникална. Задачата на всяка от организациите беше да събира и да разпространява информация не само в собствената си държава, но и сред съюзниците. Рап беше легенда в техния свят, почитан и уважаван еднакво от приятели и от врагове. Той беше един от малцината, започнали кариерата си като редови оперативни офицери и издигнали се до върха на йерархията.