Винс Флин - Лиценз за убиване

Рашид остана спокоен, но си каза: „Какво ли е намислил този американец?“ Колкото и праведен да беше принцът, той не се заблуждаваше, че едва ли е заслужил извиненията на янките.

— За да се сдобрят страните ни, трябва да разберем и да уважаваме различията на другия… особено когато става дума за религията — продължи Рос.

Рашид кимна и продължи да слуша как събеседникът му развива тезата за саудитско-американското приятелство. Този човек завладяваше с поведението и речта си. Харизматичен оратор, който беше на „ти“ с майсторството на красноречието. Принцът се сети, че Рос е бил сенатор, а на политиците изобщо не можеше да се вярва. След няколко секунди напълно в тона на разговора каза на Рос онова, което американецът желаеше да чуе. А именно, че Америка е най-верният и най-важният съюзник на Саудитска Арабия и че двете държави трябва да продължат да се борят с тероризма. Рос предложи някои идеи, повечето от които бяха банални, но спомена и нещо, което отново шокира Рашид. Той му каза, че според него Америка трябва в едногодишен срок да изтегли всичките си военни части от Кралството. Принцът искрено се развълнува и в този миг слугите съобщиха, че закуската е готова. Докато двамата мъже вървяха от библиотеката към трапезарията, Рашид хвана ръката на Рос с думите:

— Вие сте добър съюзник. Много вярно сте схванали как трябва да се борим с тези терористи. Никой от вашето правителство, с когото съм се срещал досега, не го е разбрал толкова точно.

Рос се впусна да обяснява надълго и нашироко това, което току-що беше изложил на принца. Когато седнаха на масата, Рашид беше толкова доволен и приятно изненадан, че реши да остане още един ден в Америка, за да опознае по-добре директора на Националното разузнаване. На масата говорещият пак беше предимно Рос. Той хвалеше храната, обслужването и робите на принца. Почти бяха привършили с яденето, когато Рашид погледна в очите събеседника си и изрече:

— Съжалявам за трагедията, която е сполетяла господин Рап.

Предварително си беше наумил да спомене за това по две причини. Първата — защото се надяваше да разбере повече подробности, и втората — за да отхвърли всякакви подозрения срещу себе си, като се престори на опечален от смъртта на Рап. След като поднесе съболезнованията си, той забеляза, че изражението на Рос се промени. Всъщност лицето му се изкриви така, все едно беше вкусил горчив грейпфрут. И тъй като усети, че нещо му убягва, той го попита:

— Какво има?

Рос се поколеба. Хапна от сьомгата, а после бавно избърса със салфетката устата си. Вдигна очи към принца, хвърли салфетката на масата и отвърна:

— Ще ви разкрия една малка тайна. Така или иначе скоро ще научите. Мич Рап не е мъртъв.

Рашид запази самообладание, което беше изненадващо дори за самия него. Присви очи, но не издаде смущението си.

— Моля?

— Той не е мъртъв. Жена му загина, но той оцеля.

— Но във вестниците и по телевизията… вчера и днес непрекъснато говорят, че е мъртъв.

— И грешат. — Рос се наведе напред и заговорнически посочи към прозореца: — Той се намира в тайна къща на ЦРУ недалеч оттук. Получи сериозни травми, но е жив.

— Защо правителството ви не го съобщи на медиите?

— Сложно е за обяснение, принц Мухамад. — Облегна се назад и дълбоко въздъхна. — Да кажем, че някои хора са на мнение, че експлозията не е била битов инцидент.

— Някой се е опитал да го убие?

— Така изглежда — отвърна Рос.

— Не ми звучите убедително.

— Този човек има много врагове. Не е трудно да си представим, че някой би желал смъртта му.

Рашид беше шокиран от тази новина, но не по-малко шокиран беше и че Рос също изглеждаше смутен от оцеляването на Рап. Затова реши да играе ва банк:

— Марк, вие май сте притеснен от тази работа с Мич Рап.

— Абсолютно.

— Мога ли да попитам защо?

Рос се замисли. Той беше дошъл тук да гради взаимоотношения, което нямаше да се случи, ако не говореше открито.

— Мич Рап е твърде опасен. Много е труден за контролиране. А сега, боя се, ще е напълно невъзможно да го озаптим.

— Мислите, че ще иска да отмъсти на убийците на неговата съпруга ли?

Директорът кимна.

— Не бих го винил, но не можем да му позволим да избива безразборно хора. Ще се отрази много негативно върху международния имидж на САЩ.

Рашид кимна в знак на съгласие.

— Намерили ли са някакви улики?

— Разполагаме с една незначителна разузнавателна информация, която ни навежда на ваш сънародник. Но уликите са толкова неубедителни, че дори не си спомням как се казваше той.