Винс Флин - Врагът сред нас

— Още по-добре — отвърна Аматула. — Да докарат, ако искат, цялата си флота в Залива. Тъкмо ще ни е по-лесно да ги потопим. — Той се наведе напред и посочи с пръст към себе си. — Ормузкият проток е под наш контрол, а не под техен.

— Подценяваш американците, ако си мислиш, че са толкова глупави, че да съберат в залива пет самолетоносача. Те ще разгърнат авиацията на флота и морската пехота в Катар, ОАЕ или Бахрейн. Ще ни обкръжат от три страни.

— Друг път! — ядоса се Аматула. — Нашите братя араби никога няма да извършат подобно предателство спрямо нас.

— Нашите братя араби не са много въодушевени от нарастващото ни влияние в Ирак. Не бъди толкова сигурен, че ще ни подкрепят. А дори и да го направят, американците могат да действат срещу нас и от Арабско море. Ще разрушат инфраструктурата ни само за една седмица. Всяка рафинерия, всеки петролопровод, всяка железопътна линия до една ще бъдат повредени или прекъснати. Ще разрушат всичките ни телекомуникационни станции и електроцентрали. Освен, разбира се, на север. Там ще оставят всичко непокътнато и ще започнат да въоръжават кюрдите. Ще са ни нужни години да възстановим и без това крехката си икономика, а на всичкото отгоре ще трябва да си имаме работа и със сепаратизъм.

— Подценяваш потенциала на иранския народ. За разлика от американците, които са дебели и мързеливи, иранците знаят какво е саможертва и ако трябва ще дадат живота си за победата.

— А ти надценяваш популярността си. Не съм сигурен, че ще продължат да те подкрепят и няма да се обърнат срещу теб, когато останат без ток и храна.

— Предател! — извика Аматула. — Как смееш!

Аятолах Наджар хвана Аматула за ръката.

— И двамата — каза той — не бива да забравяте кой седи пред вас.

Ашани и Аматула едновременно се обърнаха към Върховния водач и наведоха очи, сякаш се засрамиха или бяха унизени. Насири седеше на стола си невъзмутимо, положил длани с дългите си пръсти върху колената. Този човек със самото си присъствие излъчваше спокойствие. С отмерен и равен тон той каза:

— Ние бяхме нападнати. Наше право е да търсим разплата — както кръвна, така и финансова. — Той хвърли поглед към министъра на външните работи. — Ще отнесеш въпроса до Организацията на обединените нации. Виновните трябва да си платят. — Очите му се плъзнаха към Ашани и Аматула. — Трябва да стъпваме много внимателно. Изглежда Съединените щати отново са използвали Израел, за да извършат сатанинското си дело.

Всички присъстващи закимаха в съгласие. С изключение на Ашани.

— Има известна вероятност — заговори той — Съединените щати да не са знаели нищо за този акт на враждебност.

— Да не мислиш, че са опечалени от загубите ни?

— Не, но искам да напомня на Съвета, че американците ни отърваха и от Садам, и от Талибаните. Имаме тайна свръзка с правителството им и искам първо да чуя какво ще ми кажат те преди да пристъпим към действие.

— Лъжи — отвърна Аматула. — Това ще ти кажат.

Ашани се направи, че не го е чул.

— Не виждам какво ще ни навреди да ги изслушаме.

Аматула понечи отново да се обади, но Върховният водач го спря с неодобрителен поглед. Насири изглади с длан одеждите си и каза:

— Не винаги е нужно дясната ръка да знае какво прави лявата.

Ашани беше свикнал с подобни мъгляви и иносказателни сентенции. Така Върховният водач винаги излизаше сух от дъжда. Проблемът обаче беше — и това Ашани го разбираше много добре, че словата му даваха прекалено голяма свобода за тълкуване.

— Няма да ни навреди да научим какво има да ни кажат американците, но ти им нямай много доверие. Детайлите вие ще уточните, но едно трябва да е ясно — нападението не бива да остане безнаказано.

Членовете на Съвета кимнаха ентусиазирано, а няколко дори заръкопляскаха. Ашани беше обзет от неприятното чувство, че поемат по опасен път, застлан със заслепяващи емоции и национална гордост. Само като си помисли докъде можеше да ги отведе този път, веднага получи нов силен пристъп на кашлицата. Дори се преви от болка. Останалите членове на съвета го наблюдаваха загрижено, докато кашлицата накрая спря.

— Извинете ме — оправда се глуповато той. Усети нещо мокро по брадичката и я докосна с длан. Каква беше изненадата му да види, че това беше кръв.

Върховният водач го погледна със сериозна загриженост.

— Сине мой — каза той — трябва да отидеш в болницата.

— Моите извинения. Веднага ще отида. — Ашани стана и се поклони. Внезапно нещо в гърдите го стегна и му попречи да вдиша въздух. Тръгна към вратата, направи две крачки, олюля се и се строполи на пода.