Винс Флин - Врагът сред нас

— Ядрената ни програма беше направена на пух и прах, посред втория ни по големина град е зейнала токсична дупка, а Западът ни се присмива. Обясни ми моля ти се колко по-лошо можеше да е? — Той вдигна ръце във въздуха. — Много искам да ни обясниш как можеше да е по-лошо.

Мошени силно се изчерви. Той предпочете да мълчи и не пророни дума. Неловкостта и притеснението му бяха очевидни за всички.

— Радиацията беше ли овладяна? — попита Наджар.

— Да.

— Какво е останало от комплекса?

— Оборудването може да се извади и използва, но ще трябва да се премести на друго място.

— В Натанз ли? — попита Наджар.

— Бих препоръчал да е там.

Наджар рязко се обърна към Аматула:

— Спомням си, че ти настояваше главният ни ядрен обект да бъде построен в Исфахан, а не в Натанз. Казваше, че американците никога нямало да нападнат район, който е разположен в центъра на града.

Председателят на Съвета на Пазителите имаше предвид двата основни ядрени комплекса на Иран. Натанз беше вдълбан в планината, на стотици километри от Исфахан, в безлюдно място. Години наред бяха водили разгорещени спорове къде да бъдат изградени най-важните за програмата обекти. Аматула беше наложил Исфахан поради причината, спомената от Наджар, както и защото учените силно лобираха за това място. На никой от тях не му се искаше да се мести заедно със семейството си в забравен от Бога район, какъвто беше Натанз.

Аматула реши да спечели малко време с характерната за него мазна усмивка.

— Нищо подобно — каза той. — Само застанах зад препоръките на другите. — Президентът хвърли поглед към вицепрезидента по атомната енергия.

— Нали ти твърдеше, че Исфахан ще издържи на всякакви бомби и ракети на американците?

— Ако съм дал подобна гаранция, то е било на базата на оценката и съветите на експертите.

— Ти гарантира. Добре си спомням.

Аматула въздъхна тежко.

— Експертите, които не са ми пряко подчинени, твърдяха, че обектът би издържал на всякакъв удар с изключение само на ядрен. Очевидно американците са изобретили някакво ново оръжие. Аз съм политик, не учен, приятелю. Нито съм военен специалист или ясновидец, който предрича бъдещето.

— Май отсега нататък ще трябва да се отнасяме към думите ти с по-малко доверие.

Аматула се почувства силно засегнат.

— Дълбоко съм обиден, ако ме вините за случилото се днес. Не съм дошъл тук да говоря за миналото, а за да разбера от вас как ще накараме американците и евреите да си платят. — Президентът огледа за секунда събралите си и погледът му пробяга по лицата им. — Разбираемо е, че някои от нас са ядосани, но сега ни е необходимо да оставим гнева настрана и да се фокусираме върху ответния удар срещу нашите врагове. Та нима някой от вас се е противопоставял на ядрената ни програма?

— Разбира се, че ще отвърнем на удара — отговори вече по-спокойно и балансирано Наджар — но някой трябва да си понесе отговорността. Никой от присъстващите в тази стая не се застъпваше така силно за ядрената програма, както ти. Неколцина от нас от самото начало се бояха, че всичко ще свърши по този начин. Че ще изсипем милиарди от националното ни богатство и враговете ни в един ден ще го разрушат. Ако знаех, че ще тръгнеш да говориш пред медиите толкова свободно за правото ни да създаваме ядрени оръжия и ще заплашваш открито Израел, че ще го заличиш от лицето на земята, никога нямаше да подкрепя тази авантюра.

— Аз… — отново понечи да се защити Аматула.

— Не ме прекъсвай, когато говоря — сряза го Наджар. — Мисля, че трябва да бъдеш свален от поста. — Той направи пауза, за да даде време на Аматула да осмисли сериозността на казаното. — Но за нещастие, не можем да го направим точно сега. И знаеш ли защо?

Аматула поклати глава.

— Не можем, защото ако го сторим, евреите ще излязат да танцуват от радост по улиците. Това ще е двойна победа за тях. Независимо дали те харесвам или не, ти си този, който ни е нужен в момента, за да наелектризира народа и да го накара да се съсредоточи върху външния враг и възмездието.

Притеснението и тревогата на лицето на Аматула тутакси се смениха с гордост и вълнение.

— Народът ще застане зад нас, обещавам ви. Ще ударим по евреите и янките както никога досега. И аз знам точно къде ще ги ударим. Ще ги накараме да си платят за всичката наглост и вероломност. Ще ги унищожим.

Рап почука на вратата на президентския кабинет, изчака секунда и влезе. Аликзандър беше седнал зад бюрото, а Кенеди — на стола срещу него. Рап затвори вратата и седна на облегалката на канапето, разположено веднага вдясно.