Винс Флин - Врагът сред нас

— Те не са ли в списъка с терористичните организации на Държавния департамент? — попита президентът.

— Лош ход на предишната администрация. Мислеха, че ще си спечелят червени точки пред Иран. Сега не е време за любезности с тях. Важното е, че се разраснаха и сега са сила, с която всички се съобразяват. Има няколко причини, поради които в Мосул е по-спокойно отколкото в Багдад и основната е МЕК. Иранското правителство искрено ги ненавижда, а и те не хранят топли чувства към хардлайнерите шиити в Техеран.

— И как се вписват те в кризата?

— Засега никак, но ние ще променим това.

Ашани имаше чувството, че е попаднал в някаква алтернативна вселена, където всичко беше обърнато с главата надолу. Приемливо беше да се правиш на смел и да призоваваш за възмездие, но това граничеше с безумие. Човекът, който ги беше поставил в сегашната напрегната ситуация, се канеше отново да заеме ролята на главен пропагандатор и в следващата фаза на конфликта. Последното, от което имаха нужда в момента, беше яростна реторика и закани за разплата. Съветът трябваше да се осъзнае и да слезе на земята. При нормални обстоятелства Ашани никога не би се осмелил да се опълчи срещу Аматула и то пред Върховния водач, но не и в момент като този. Нещо в него се беше преобърнало след близката му среща със смъртта.

Той отдавна си даваше сметка, че Аматула е може би най-арогантния и безскрупулен човек в ръководството на страната. Именно заради разпалените му думи бяха стигнали до сегашната национална криза. Този човек можеше да заблуждава себе си и другите до безкрай и оставаше сляп за очевидното. Ядрената програма на Иран беше разбита на пух и прах. Оборудването беше станало буквално неизползваемо. Според разузнавателните данни, с които разполагаха, Израел имаше над сто ядрени бойни глави, а Америка имаше толкова много, че беше принудена да харчи милиони долари, за да извади от строя по-старите. Очакванията, че ще бъдат в състояние да нанесат съкрушителни поражения на която и да е от тези две държави, само будеше насмешка.

Почувствал прилив на смелост от срещата си със смъртта, Ашани погледна дребния президент и го попита:

— И как точно предлагаш да ги унищожим?

— Какво? — Въпросът завари Аматула неподготвен.

— По какъв начин предлагаш да ги унищожим?

— Ще им пратим пълчища от атентатори-самоубийци. Ще вземем на прицел инфраструктурата им. Ще поставим икономиката им на колене. — Аматула се намръщи и недоволно изгледа своя министър на разузнаването.

Това обаче не спря Ашани.

— Единайсети септември беше само краткотраен грип за икономиката им. Отърсиха се от него и излязоха още по-силни.

— В сравнение с ответния ни удар единайсети септември ще изглежда като детска игра.

Ашани погледна Аматула скептично.

— И според теб американците ще си стоят безучастно и ще оставят действията ни безнаказани?

— Да. Не могат да си позволят да влязат във война с нас. Научиха си урока в Ирак.

— А ако грешиш? Ако все пак имат намерение да ни обявят война? По твоите думи излиза, че те са виновни за нападението, което де факто означава, че са готови да поемат рисковете и да воюват с нас.

— Никога не биха го направили. — Аматула трескаво поклати глава. — Затова са накарали Израел да пусне бомбите. На тях самите не им стиска да се опълчат срещу нас.

Абсолютната увереност на президента в своята способност да предсказва какво ще направят американците изнерви още повече Ашани. Той се обърна към Върховния водач:

— Помнете думите ми. Ако притиснем Америка твърде силно, те също ще ни ударят.

— Никога няма да нахлуят в страната ни — контрира го Аматула.

— Не съм казал, че ще нахлуят. Достатъчно е да ни засипят с бомби.

— А ние ще направим така, че под опашката им да загори. Ще ги ударим едновременно не само в Америка, но по целия свят. Ще сринем авиационната им промишленост, ще прекъснем петролните доставки и икономиката им няма да издържи и ще колабира.

Ашани тъжно поклати глава.

— Ескалацията ще доведе само до повече ескалация. Върху нас ще се посипе дъжд от бомби и ракети, какъвто не сме сънували и в най-лошите си кошмари. Помнете ми думите, те ще унищожат нашите ВВС до последния самолет още в първия ден на войната и после ще ни вземат на мушка. — Ашани направи пауза и огледа присъстващите. Искаше всички да осъзнаят, че този път, за да отърват кожите, не бива да дават картбланш на безумеца. — Ще е необходимо време, докато атентаторите ударят, а и успехът на мисията им не е сто процента гарантиран. Американците, от друга страна, буквално са ни заобиколили. Имат бази в Ирак и Афганистан, а два техни самолетоносача се намират в Персийския залив. Ако започне война, ще пратят трети, а може би и четвърти, пети.