Винс Флин - Врагът сред нас

Върховният водач произнесе молитва и даде сигнал на приятеля си Наджар да започне.

Наджар погледна към генерал-майор Дадрес.

— Генерале, да чуем вашия доклад.

Като всички останали в стаята и Дадрес беше с брада. Неговата обаче беше по-гъста и боядисана в масленочерно. Дадрес имаше широко чело и оредяваща около слепоочията коса. Облечен беше в зелена армейска униформа и поведението му издаваше силна неловкост. Генералът се наведе напред и каза:

— По наша преценка нападението е станало малко след дванайсет на обяд. Не е регистриран радарен контакт с бомбардировачите, поради което сме склонни да мислим, че са изпратили бомбардировач B-2. Вероятно е летял на таван близък до обичайния, който е петнайсет хиляди метра.

— Доколкото си спомням, руснаците ни уверяваха, че тяхната нова противовъздушна ракетна система ще може да засече американските „стелтове“ — недоволно отбеляза Наджар.

— Те предупредиха, че бомбардировачите ще са уязвими, когато отворят люковете на бомбения отсек.

— А нашите ВВС нищо ли не са засекли?

— Тъй вярно.

— Направо чудесно — мрачно промърмори Наджар. — Двайсет и седем милиона долара за противовъздушна система, която не върши никаква работа.

Съмненията на Ашани се засилиха. Той беше запознат с принципа на действие на самолетите „стелт“. Бомбардировачите трябваше да са се „открили“ за иранските радари в интервал от пет-десет секунди, докато хвърлят бомбения си товар. На Ашани не му беше известно досега американците да са използвали скъпите си бомбардировачи в дневно време. И защо американците биха изложили на опасност струващите милиарди самолети в дневен бомбен рейд? Отговорът беше много прост за Ашани — B-2 не бяха и припарвали до Исфахан.

— Има един пилот — обади се Аматула. — Той е идентифицирал израелски изтребител-бомбардировач в района. В момента хората ми го разпитват.

Наджар бавно обърна глава към президента.

— Чух тази вечер коментара ти по телевизията. Гледах и интервюто с твоя пилот. Не съм много склонен да му повярвам.

— Ти по рождение си скептик — контрира го Аматула.

— Не чуваш ли какво ни казва Дадрес? ВВС не са засекли нищо. Те смятат, че „стелтовете“ са летели на височина шестнайсет хиляди метра. Гражданските самолети летят на десет-дванайсет хиляди. Какво зрение трябва да е имал твоят пилот, та да ги види от такова разстояние?

— Шестнайсет хиляди метра е само преценка на оператори на РЛС, които не са успели да си свършат както трябва работата. По-скоро бих повярвал на думите на опитния пилот.

— Така ли? — Наджар се обърна към Дадрес: — Генерале, с колко бомбардировача „стелт“ разполага Израел?

— С нито един, доколкото ми е известно.

— А ако американците им бяха дали няколко, щяха ли да изрисуват звездата на Давид в синьо-бяло на крилете им?

— Не.

Наджар кимна и изчака да чуе отговорът на Аматула.

— Можеш да се занимаваш и да човъркаш колкото си искаш в подробностите на случилото се, но за всички е ясно, че зад това пъклено дело стоят евреите и американците.

— Дори и така да е, Съветът ще ти бъде благодарен, ако по време на национална криза първо се консултираш преди да бързаш да се перчиш пред камерите.

Погледът на Аматула се насочи към Върховния водач.

— Моите извинения.

Аятолах Насири прие извинението със съвсем леко кимване и с тих глас попита Наджар:

— Колко са жертвите?

Наджар се обърна към Голан Мошени, ръководителят на националната ядрена програма, и го попита, вече по-високо:

— Колко са?

Мошени беше едър и тежеше близо сто и петдесет килограма. По челото му беше избила пот.

— Шейсет и седем учени и техници. Имахме късмет, че са ударили по обедно време. Двайсет и трима учени и техници са били в обедна почивка извън обекта, когато бомбата е паднала върху комплекса.

— Късмет? — иронично повтори Аматула. — Едва ли случилото се може да се нарече късмет. А също и всичко, с което си свързан.

„Ето, започна се“, каза си Ашани. Аматула беше избрал жертвения агнец. Той от години подкрепяше Мошени и навсякъде го хвалеше като човека, в който е съсредоточена надеждата и бъдещето на Иран. Освен ръководството на ядрената програма, президентът изглежда очакваше от него и да възпира всякакво проникване на неприятелски самолети във въздушното пространство над обекта.

— Можеше и да е по-лошо — отвърна Мошени в отчаян опит да се защити.

Аматула сплете длани в скута си. Късите му крака едва стигаха до пода.