Винс Флин - Врагът сред нас

— Интересно. Снощи един от хората ми предложи подобна версия. Какво кара аналитикът ти да мисли, че е ядрен заряд?

— Няма много конкретни доказателства, само разсъждения. Казва, че във всички останали случаи операцията щеше да бъде твърде усложнена, с твърде много неизвестни.

Кенеди се замисли за миг.

— И според него какъв носител е бил използван? — попита тя.

— Ето тук версията му издиша. Според него е крилата ракета.

— Нашите спътници щяха да засекат изстрелването.

— Така е. Освен това според него е голяма вероятността израелците да са създали собствен „невидим“ бомбардировач.

Кенеди хвърли поглед към президента и после отново се обърна към Инглънд:

— Твоите хора явно имат повече яснота от моите. Наистина ли мислят, че Израел е създал бомбардировач „стелт“?

— Не. Снощи попитах същото и всички експерти в един глас отвърнаха, че израелците нямат толкова пари.

— Може да не са им били нужни много пари — намеси се Уика.

— Как така? — попита президентът.

— Известни са с това, че често крадат онова, което им трябва. По този начин развиха и собствена ядрена програма. Ние проведохме всичките изследвания, изпитания, подобрения, а те дойдоха и на готово ни откраднаха информацията. Дори откраднаха от нас уран за създаването на първата си атомна бомба.

Президентът погледна към Кенеди.

— Вярно ли е?

— Боя се, че да. Случи се през шейсетте. Откраднаха около сто килограма високо обогатен уран.

— Съгласен съм, че е възможно — каза Инглънд, — но е малко вероятно. Имайте предвид, че атаката е станала посред бял ден. Моите хора от отдела за обработка на спътникови фотографии преровиха и прегледаха всички записи на всяко едно израелско летище. Особено внимание отделиха на базите в пустинята Негев. И въпреки всичко не откриха нищо. Всяко излитане на израелски самолет беше потвърдено и от други проследяващи източници. Струва ми се твърде наивно и неразумно да повярваме, че Израел тайно е разработил самолет за милиарди и в същото време го е използвал през деня.

— Значи си съгласен с теорията на Мич — каза Кенеди.

— Да.

Президентът отпи от кафето и попита:

— А съгласни ли сме всички, че планът на Мич ще проработи?

Един по един тримата съветници кимнаха утвърдително.

Аликзандър се обърна към Уика:

— А теб затруднява ли те да излъжеш ООН?

Лицето на Уика грейна и се развесели.

— Ако се боях да скрия истината в този клуб на патологични лъжци, какъв държавен секретар щях да съм тогава? Как каза, че го нарече Мич? Да създадем „алтернативна истина“?

— Да.

— Харесва ми. ООН вирее благодарение на алтернативната истина.

— Чудесно. — Президентът се обърна към Кенеди: — Какво става със срещата ти с иранския шеф на разузнаването?

— Уговорихме се принципно и сега уточняваме детайлите.

— Къде ще се срещнете?

— В Мосул. Там се срещахме преди.

Президентът отново погледна Уика.

— Има ли някакъв проблем с това?

— Държавният департамент официално не поддържа взаимоотношения с Иран, а неофициално — много слабо. Според мен там ще е най-добре.

Президентът погледна Кенеди и попита:

— Мич обади ли се?

Тя си погледна часовника.

— Скоро трябва да кацне в Тел Авив.

— Мислиш ли, че ще бъдат искрени с него? — попита я Уика.

Кенеди помисли секунда-две.

— Това вече няма значение — отговори тя. — Идеята на Мич страшно много ще им хареса най-вече защото ще им даде дипломатическо прикритие. Ще размъти водите достатъчно, за да даде повод на страните-членки на Съвета за сигурност на ООН да гласуват против, каквито и санкции да поиска Иран.

— Наистина ли смяташ, че няма да му кажат? — с изненадан тон я попита Аликзандър.

— Господин президент, те са много корави типове. Ако някой изобщо е в състояние да ги накара да се разприказват, това е Мич.

Когато „Гълфстриймът“ кацна на международното летище „Бен Гурион“, към него веднага се доближи камион-цистерна. След като резервоарите на машината бяха заредени, пилотите придвижиха машината към един овехтял хангар, разположен далеч от главния пътнически терминал. Пилотите от ЦРУ внимателно прокараха самолета с размах на крилете двайсет и осем метра и половина през широките трийсет метра врати на хангара, след което изгасиха двигателите. Мич Рап надникна през илюминатора на левия борд и огледа мъжете, които се бяха събрали да го посрещнат. Приличаха на някакви персонажи от филм за Студената война, които се канеха да разменят заловени шпиони на Чекпойнт Чарли.