Винс Флин - Врагът сред нас

Дори в спокойни дни Вашингтон вреше и кипеше. Хора от цял свят прииждаха в американската столица. Едни идваха да правят бизнес, други — да шпионират, трети, четвърти и пети — да се занимават с куп други дейности — законни и незаконни. Градът беше седалище на безброй неправителствени организации, компании и финансови институции, а също така вторият по големина журналистически и медиен център след Ню Йорк. Заедно с Балтимор, градът можеше да се похвали с шест отбора от професионалните спортни лиги и още дузина колежански. Всичко това обаче отстъпваше на заден план пред политиката. Възможният конфликт с Иран беше наелектризирал града. Вестниците бяха пълни с огромни фотографии на сърдития ирански президент и снимки от въздуха на разрушения ирански ядрен комплекс. Всеки радио и телевизионен канал предаваше и се занимаваше с тази новина. Иран обвиняваше за случилото се САЩ и Израел. До този момент Израел запазваше мълчание, но американската администрация направи изявление чрез Сю Глъсман, прессекретарят на Белия дом. Тя заяви, че правителството няма абсолютно никакво участие в катастрофата. Кенеди беше настояла и подчертала пред Глъсман и президента, че е най-добре да наричат станалото „катастрофа“ или „злополука“, докато Иран не докаже обратното. Айрини беше спала само няколко часа. След като предния ден кацна във военновъздушната база „Андрюс“, тя отлетя с хеликоптер за Ленгли. Там работи до единайсет вечерта, след което шофьорът й я откара у дома. Кенеди благодари на майка си, че се е грижила за сина й Томи, целуна спящото дете по челото и подремна няколко часа. После се събуди, целуна отново по челото все още спящото момче и преди да е изгряло слънцето отново тръгна към службата. За съжаление напоследък това се случваше все по-често, отколкото й се искаше. Директорът на ЦРУ нямаше нищо против работата, а против невъзможността да прекарва повече време със сина си.

Бронираният Събърбан на Кенеди мина през Южния портал, охраняван от агенти на Сикрет Сървис и се насочи към входа на сградата. Както беше настоял президентът, тя пристигна рано. Заседанието на Съвета по националната сигурност беше насрочено за осем сутринта и Аликзандър искаше от нея да го информира набързо за събитията от последното денонощие. Директорът на ЦРУ поздрави с добро утро униформеният служител от Сикрет Сървис, който седеше на вратата и продължи по коридора. Качи се на горния етаж и когато влезе в частната трапезария на президента, с изненада завари там държавния секретар Уика и министърът на отбраната Инглънд.

Министърът с посребрената коса тъкмо се канеше да сложи в устата си лъжица с овесена каша, когато видя Кенеди и типично в неговия прям стил каза:

— Идеята на Рап ми допада. Президентът току-що ни обясни за какво иде реч. Тези типове като си наумят нещо, изобщо не ги интересуват истинските факти. Според мен е време да им дадем да опитат от тяхната попара.

Кенеди се усмихна неловко, от което Инглънд избухна в смях.

Той посочи с ръка към седналия от другата страна на масата президент.

— Казах ли ти, че няма да остане доволна като разбере, че си ни разкрил плана?

Държавният секретар Уика, която беше седнала точно срещу Кенеди, се намръщи на Инглънд и отвърна:

— Защото тя е една от малкото в този град, която може да пази тайна.

— Не се тревожи, Айрини — продължи Инглънд. — В инвестиционното банкиране няма да изкараш дълго, ако не си държиш езика зад зъбите. — Министърът на отбраната намекваше за кариерата си в „Мерил Линч“ и „Пайпър Джефри“. Президентът го беше сложил на този пост, защото искаше бизнесмен с аналитичен ум да поведе Пентагона през новото хилядолетие.

Аликзандър посочи свободния стол на Айрини.

— Моля, разполагай се.

Айрини постави куфарчето си до стола и подаде палтото си на стюарда с военноморска униформа.

— Какво ще желаете тази сутрин, доктор Кенеди? — попита я стюардът.

— Както винаги, Хосе — отвърна тя.

Президентът избута настрани чинията си с наполовина изядени пържени яйца и наденица, след което избърса ъгълчетата на устата си с бяла салфетка.

— Прав ли е Мич за доклада за оценка на пораженията?

— Моите експерти са съгласни — отвърна Инглънд — но с едно изключение.

— И какво е то? — попита Кенеди.

— Един от аналитиците смята, че израелците са използвали тактически ядрени боеприпаси с малка мощност.