Винс Флин - Врагът сред нас

Спасителите рязко го извадиха от състоянието му на дълбоко отчаяние. Те издърпаха него и Мухтар с въжета от асансьора. Дадоха им вода, за да измият очите и устата си от праха. Медиците ги прегледаха и преди Ашани да се усети, той се изправи пред коренно нови проблеми. Вдишването на бетонен прах само по себе си беше достатъчно вредно за човешкото здраве, но когато този прах беше и радиоактивен, цяло щастие беше поразеният да доживее до края на месеца. Ашани и Мухтар бяха разсъблечени голи и вкарани в палатки за деконтаминация, където ги поливаха с маркучи, търкаха ги здраво три пъти, и им дадоха да облекат сини работни комбинезони. Лекар, който работеше заедно с един от учените-късметлии, намирали се извън сградата в момента на експлозията, им каза, че нивата на радиация са поносими. Това никак не успокои Ашани. Да лъжеш и подценяваш проблемите пред населението се беше превърнало в нормална практика дори за учените.

Кашлицата започна почти веднага. Докторът му каза, че била причинена от дребните частици бетон, загнездили се в гърлото и белите му дробове. Успокои го, че това било естественият начин организмът да се прочисти самостоятелно. Този глупак дори му обеща, че ще се почувства по-добре след ден-два. Ашани си знаеше по-добре. Беше гледал документалния филм на Майкъл Мур „Сико“. Великолепен шедьовър на антиамериканската пропаганда, този филм проследяваше дейността на няколко спасителни работници, участвали в прочиствателните операции на Кота Нула, мястото на съборените кули-близнаци на Световния търговски център. Тези хора безуспешно се опитваха да преборят меркантилната и движена от парите американска система за здравеопазване. Години по-късно повечето от тях бяха умрели, а малцината оцелели продължаваха да страдат от ужасни дихателни проблеми.

Чак следобед Ашани започна да осъзнава, че е бил в голяма заблуда. Спасителите в защитно облекло се спуснаха в образувалата се гигантска бездна, за да проверят дали долу не е останал някой жив. В Иран земетресения ставаха често и специалистите бяха обучени да улавят и най-слабите признаци на живот в руините с помощта на кучета и най-различни технически устройства. След като един армейски офицер отново го успокои, че радиацията не е чак толкова страшна, Ашани се върна на ръба на гигантския кратер и надникна надолу. И тогава разбра, че първоначалните му предположения не са били верни.

Сивият прах беше покрил всичко, но още можеха да се видят пукнатини и съборени бетонни плочи. Никъде обаче нямаше кръгли дупки с изкривено и разкъсано арматурно желязо по периферията, което да подсказва откъде бяха проникнали бомбите. Ашани обиколи целия периметър, стъпвайки върху руините, докато търсеше издайническите признаци, които противобункерните бомби винаги оставяха. Когато обиколи напълно дупката, вдигна глава към небето и тогава за първи път му мина мисълта, че се беше случило нещо съвсем друго.

В същия миг спасителните работници бяха обхванати от силна паника. Няколко от колегите им долу върху купчината руини носеха гайгерови броячи. Един от тях извика, че е открил „горещо“ радиоактивно място, каквото допреди малко нямаше. Един по един и другите гайгерови броячи започнаха да цвърчат като канарчета. Над купчината останки сякаш се спусна смъртоносна и невидима мъгла. От това се бояха най-много учените от иранската Организация за атомна енергия. Реакторът чисто и просто се беше стопил и беше започнал да излъчва изпод останките силна радиация, продукт от деленето на атомите. Учените имаха план за реагиране в случай на авария на реактора, който план беше задействан веднага. На спасителите беше заповядано незабавно да се качат горе и да минат през обеззаразяване. Поискано беше съдействието на местните бетонни възли.

Двайсет минути по-късно първият бетоновоз изсипа товара си върху дупката за милиарди долари. Вторият пристигна няколко минути след него. В рамките на час пред пропастта се беше строила армия от камиони в широки по десет машини редици и започнаха да изсипват по два наведнъж. Надеждата и гордостта на иранския народ беше безцеремонно погребана под купчина радиоактивен бетон.

Военнотранспортният самолет върна Ашани и Мухтар в Техеран привечер. Президентът Аматула беше свикал съвещание на Върховния съвет по националната сигурност или ВСНС. Ашани се отби вкъщи, за да се изкъпе и да се преоблече в костюм. Целуна жена си и дъщерите си и тръгна към службата си, където го чакаха неговите заместник-министри, за да му докладват за ситуацията. Тъй като имаше само двайсет минути свободно време, той ги изслуша набързо. Чутото потвърди убеждението на Ашани — цялото правителство беше под заблуда, че американците или евреите бяха сринали комплекса с въздушен удар с хирургическа точност.