Винс Флин - Врагът сред нас

— Моля?

— Блиц. Играй настъпателно и светкавично. Забележи, това е съвет от един защитник. Но за да успееш, трябва да разполагаш с играчи с нужните качества и с нужната скорост. Няма нищо, което може да задуши едно нападение както защита, която е способна светкавично да отрази атаката и да мине в контранастъпление. Спомняш ли си отбора на Алабама за националното първенство от 1992 г.?

— Не.

— Те нападаха горе-долу добре, но защитата им сигурно беше най-добрата, виждана в колежанския футбол някога. Почти при всяко разиграване поставяха на линията десетина играчи. Нападаха толкова бързо и твърдо, че на противниковите нападения им оставаше само да се борят да не загубят терен. Оставаше им само да се опитат да реагират колкото могат и да се нагодят към тяхната игра… с помощта на някакво вълшебство да спрат неудържимите футболисти от Алабама. Нападателите не са добри в това. От тях се очаква да нападат и да накарат противниковата защита да се нагажда към играта им, а не обратното.

— Мисля, че напълно ви разбирам.

— Искам да разработиш план на играта — ентусиазирано добави Аликзандър. — Списък: кой кой е в „Хизбула“. Добави и всички останали, които биха могли да ни създадат неприятности. Ще си остане само между нас двамата и Айрини. Когато го приготвиш, ще го видим, ще се запознаем с него и ще го унищожим. Не искам никакви копия. Не искам да остават никакви следи на хартия.

— Няма проблем.

— Добре. Ако само надушим и най-малката опасност, че „Хизбула“ се готви за мръсната си война, искам веднага десет души в линията на защитата. И не ти говоря за въздушни удари. Искам да проявиш изобретателност, да ги поставиш на мястото им, да ги накараш да се страхуват за живота си.

Рап се усмихна и бавно кимна.

— За мен ще бъде удоволствие, сър. На вашите заповеди съм.

Ашани последва един от телохранителите на Върховния водач. Влязоха в залата за срещи и той седна на едно от дългите канапета. Атмосферата му се стори тягостна. Религиозните функционери, които се смятаха за пазители на революцията, бяха надминали всякакви граници в усилията си да прочистят разкоша и великолепието на режима на шаха. От стените, боядисани в бяло, бяха свалени всички картини и декоративни украси. Двата големи прозореца бяха покрити с някакъв евтин сив плат, който минаваше за завеса само дотолкова, доколкото предпазваше от слънцето. На пода бяха постлани кафяви килими, сравнително нови и също евтини. Канапетата бяха пълна трагедия. Тапицирани с най-обикновен плат с цветни мотиви, те изглеждаха като взети от магазин за стоки втора употреба.

Ашани си припомни скорошната визита на краля на Саудитска Арабия. Нито един хотел в иранската столица не отговаряше на изискванията на монарха. Екип от интериорни дизайнери долетя седмица преди това с Боинг-747, натоварен с произведения на изкуството, килими и всякакви други украси, за да направят престоя на краля по-поносим. Монархът проведе срещата си с Върховния водач точно в тази стая. Цялата саудитска делегация беше потресена от видяното. Недоумяваха как можеше лидера на страна, богата на ресурси като Иран, да пренебрегва до такава степен тънкостите на международната дипломация и протокола.

Тези безумия се дължаха на напъните на моллите, които управляваха страната, да се покажат пред арабските си братя като по-правоверни мюсюлмани. Саудитците и представителите на тяхната сунитска разновидност на исляма може и да имаха тяхната Мека и Медина, но шиитите оставаха верни на Пророка. За разлика от саудитците те се придържаха към истинското учение на Мохамед и отхвърляха светския разкош и охолство във всичките им форми. Ашани обаче знаеше, че това беше само позьорство за пред масите. Много от същите тези духовни водачи, които публично осъждаха модерността, у дома си бяха заобиколени от лукс. Те харчеха хиляди долари за ушити по поръчка одежди. Сред тях имаше и изключения, разбира се. Като този, който току-що влезе в стаята — Аятолах Ахмад Наджар, председателят на Съвета на Гвардията. В много отношения той беше вторият най-влиятелен човек в Иран. След като близо десет години беше оглавявал Министерството на разузнаването и сигурността, той беше избран от Върховния водач да оглави съвета, който играеше ролята на арбитър в сянка, а също и подпомагаше Върховния водач. Първоначално повечето хора приветстваха този ход. Наджар беше хардлайнер и като министър на разузнаването и информацията доста беше вгорчил живота на медиите и на несъгласните с властта. Ашани беше работил под негово ръководство доста години и въпреки сръдливия му нрав той го харесваше, най-вече защото Наджар беше скаран с всякакво лицемерие. Ако човек се държеше прямо и честно с него, нямаше да има никакви проблеми. Ако ли не, рискуваше да си навлече неприятности с избухливия му характер.