Винс Флин - Врагът сред нас

Част от задълженията им беше да следят медиите да публикуват само информация, която изнася на ръководството на страната. Министерствата на разузнаването и на информацията бяха официалните цензори на революцията. Най-красноречивият пример за характера на Наджар беше един случай с редактор на вестник, станал преди няколко години. Вестникът беше отпечатал поредица от статии за начина, по който си прекарват времето влюбени мюсюлмани — младежи и девойки. Ден преди инцидента те бяха отпечатали фотография на двама млади, държащи се за ръцете. Това дълбоко оскърби чувствителния на подобни теми и крайно религиозен Наджар. Редакторът беше привикан и жестоко порицан. Ашани хубаво се позабавлява, докато ги гледаше. Журналистът тръгна да обяснява на Наджар, че не можели вечно да живеят в миналото. Разговорът прерасна в разпален дебат, а редакторът отказваше да признае, че е постъпил неправилно. Наджар до такава степен се разгневи, че хвърли каната за чай по бедния вестникар.

И добре, че се размина само с каната. Наджар постоянно ходеше въоръжен с пистолет и беше известен с това, че често го вадеше и размахваше пред хората, когато се ядосаше. В случая Наджар предпочете да се разправи с опонента си с голи ръце. Той се хвърли и събори редактора на земята, след което заръфа ръката му като куче. Журналистът беше отведен по спешност в болницата, където трябваше да му направят повече от десет шева. Инцидентът предизвика острата реакция на противниците на Наджар и само след няколко месеца той беше свален от поста на министър на разузнаването и информацията.

Всички надежди, че Наджар ще си седи тихо в съвета от старци и ще си кротува, бързо се изпариха. Само за месеци той промени състава на съвета и започна публично пламенно да критикува всичко, което отдалечаваше народа от корените на революцията. На хората, а и на света, беше малко известен фактът, че между Наджар и президента Аматула нарастваше сериозен конфликт.

Сега, като направеше равносметка, Ашани осъзнаваше, че Върховният водач беше поставил Наджар начело на съвета, за да служи като буфер за Аматула, който ставаше все по-войнствен и агресивен и чиято популярност сред народа все повече нарастваше. Едно от основните правила на съвременната иранска политика беше, че Върховният водач никога не си цапаше ръцете. Като духовен лидер на Иран той трябваше винаги да остава над всякакви конфликти и противоречия.

Наджар бързо прекоси стаята и приближи Ашани. Облечен беше в дълга черна каба и бял тюрбан. Брадата му беше почти цялата бяла, с изключение на тъмносивите косми от двете страни на устата му. Той погледна Ашани, който понечи да стане, и му каза:

— Недей. Дори не ми се вярва, че си жив.

— Добре съм — отвърна Ашани.

Наджар стисна приятелски дланта му.

— Защо не си в болницата?

— Няма да ми стане нищо, ако само седя и слушам.

— Аз ще говоря и за двама ни. Ти не се тревожи за нищо.

Ашани се усмихна.

— Благодаря ти.

Министърът на външните работи и началникът на Върховния команден съвет на въоръжените сили влязоха веднага след вицепрезидента по атомната енергия. Тримата изглеждаха унили и сериозни, но най-мрачен беше вицепрезидентът по атомната енергия. Съветът се състоеше от осемнайсет души и Върховния водач, но тази вечер беше свикан само изпълнителния съвет, за да заседава на най-високо равнище. Всички вече бяха чули за преживяването на Ашани и как той се беше разминал на косъм със смъртта. Някои се радваха, че е оживял, други подозрително се мръщеха. Проблемът на Ашани се състоеше в това, че всички бяха опитни и изкусни лъжци и дори той не можеше да познае кой е искрен и кой лицемерничи.

Пет минути по-късно влезе и президентът Аматула. По петите му го следваха генерал-майор Зариф от Корпуса на Ислямската революционна гвардия и бригаден генерал Сулеймани от силите „Ал Кудс“. На Ашани много му се искаше появата на президента в компанията на двама военни да е чиста случайност, но познаваше твърде добре педантичния политик, за да повярва в това. Явно щяха да накарат враговете на Иран да си платят за диверсията.

Едва прекрачил прага, Аматула обяви пред събралите се:

— Е, господа, най-накрая имаме повод да изтласкаме ционистките кучета в морето.

Ашани погледна към президента. Зле скроеният костюм му стоеше като торба. Едно беше да лъжеш журналистите и народа, съвсем друго — хората, за които нямаше тайни. Всички бяха заели местата си освен Аматула, двамата генерали и председателя на Съвета на Пазителите. Ашани бавно се обърна, за да види каква ще е реакцията на Наджар.