Винс Флин - Врагът сред нас

— Какво се чува от Иран? — попита Аликзандър. Въпросът беше зададен към цялата група.

Уика се отзова първа:

— Официално — нищо.

— От Агенцията за национална сигурност докладваха голям ръст на комуникационния обмен — отвърна Озарк.

— Какъв точно ръст?

— Във всичко. Трафикът на разговорите от мобилни телефони, интернет, военните комуникации, службите за гражданска защита, религиозните водачи, политиците… цялата страна се е разприказвала.

— А медиите?

— Преди двайсет минути „Ал Джазира“ излъчи извънредна емисия, в която показа пожарни коли и линейки да влизат в комплекса — отговори държавният секретар.

Президентът обмисли чутото за момент и погледна към плазмения екран.

— Брад, какво казват от Обединения щаб?

— Имаме два самолета АУАКС на позиция в района. — Министърът на отбраната имаше предвид самолетите E-3 на ВВС с монтирана Система за въздушно предупреждение и контрол. — Единият е над Багдад, а другият — над северната част на Персийския залив. Тази сутрин във въздушното пространство над обекта не е прелитало нищо, което да не е било наше или на британците.

— Сигурни ли са?

— Да… Съществува обаче една много малко вероятна възможност.

— И каква е тя?

— Израелците да са създали техен бомбардировач „стелт“. Но всички от щаба са единодушни, че подобен сценарий е нереалистичен.

— Айрини? — обърна се президентът към директора на ЦРУ.

— Не сме чули нищо подобно. Само един наш B-2 струва над два милиарда долара. Тяхната икономика никога не би могла да понесе подобни разходи, а дори и да можеше, защо биха рискували да извършат полета през деня?

— Съгласен съм — каза Инглънд.

— Имаме ли сателитни фотографии? — попита президентът.

— Националната разузнавателна служба трябва да изпрати доклад до час. — Кенеди свали очилата и ги постави до тефтера на масата.

— Аз разполагам с предварителен доклад на моите специалисти по оценка на резултатите от бомбардировки — добави Инглънд. — Според тях няма никакви доказателства, че е извършен въздушен удар.

В залата настъпи тишина за цели десет секунди.

— Тогава какви са версиите? — попита накрая президентът.

Кенеди взе химикалката, потропа с нея по кожения тефтер няколко пъти и тихо отговори:

— Диверсия или нещастен инцидент.

— Нещастен инцидент?

— Иранците не се славят като добри строители. И преди са имали проблеми в инженерните конструкции, обикновено по време на земетресения. Преди няколко години се срути цял нов жилищен комплекс. Оказа се, че строителят през цялото време е загърбвал стандартите и контрола за качество. Загинаха почти сто души.

— И мислиш, че биха загърбили стандартите и качеството при толкова важен за тях проект? — попита началникът на кабинета.

— Не разбира се. Но от опит знам, че иранците са непредсказуеми.

Президентът се замисли за няколко секунди, след което се обърна към Рап с думите:

— Някакви предложения?

В първия момент Рап реши да премълчи част от подозренията си, но размисли.

— Ако трябва да направя предположение, без да разполагаме с всички факти, деветдесет и пет процента съм сигурен, че израелците стоят зад случилото се. Има много малка вероятност срутването да е станало поради слаба конструкция, но според мен това вече няма значение.

— Защо? — попита президентът.

— Надутите персийци никога не биха си признали подобен провал. Дори това чудо да се е срутило само, те ще хвърлят вината върху Израел. И в двата случая ще тръгнат да отмъщават с кръв.

— Съгласна съм — намеси се държавния секретар Уика. — Ще добавя само, че Иран ще обвини и нас за случилото се.

— Има ли някакъв шанс да накараме техния външен министър да се разприказва? — попита президентът.

— Едва ли. Очаквам ги да пазят пълно мълчание. Ще оставят Аматула да говори. Това е удобен случай да се възползваме от нашия таен канал.

Аликзандър реагира изненадано.

— Не знаех нищо за такъв.

Кенеди се покашля многозначително и продължи:

— След единайсети септември, сър, ние открихме линия с иранския министър на разузнаването. Те също не са големи почитатели на Ал Кайда и другите сунитски терористични групи. От известно време следят изкъсо действията на Талибаните и Ал Кайда. Предоставиха ни ценна информация и ни помогнаха в първите месеци на войната.

— С кого поддържате контакт?

— С моя колега Азад Ашани.

— Имаш ли му доверие?

— Доверие е малко силно казано, но ми се струва доста разумен и уравновесен човек.