Ръдиард Киплинг: Смелите моряци

На един бостънски репортер дойде чудесната идея да публикува епичната поема и интервю с нейния автор. Капитан Барт Едуърдс, бивш ловец на китове, корабостроител, рибар и поет, в своята седемдесет и трета годишна възраст постигна всичко, към което се беше стремил цял живот.

— Според мене всичко това е умно и вярно написано — забеляза човекът от Ийстпорт. — Ходил съм по тия места, за които той е писал, бил съм там и мога да подпиша с две ръце, че всичко, което разправя, е самата истина.

— Мисля си, че Ден би могъл да напише тия стихове преди закуска, и то само с една ръка — обади се Солтърс, за да защити честта на Масачузетс. — Съгласен съм, че момчето е доста образовано, особено като за човек от Мейн. Но все пак…

— Сигурно с чичо Солтърс ще се случи нещо лошо през следващото пътуване. За пръв път чувам похвала от него — смееше се Ден. — Какво става с тебе, Харв? Защо утихна така? Лицето ти е въззелено!

— Не зная какво ми е! — отговори Харви. — Имам чувството, че вътрешностите ми са твърде големи за тялото ми. Като че ли съм претъпкан. Треперя от студ.

— Разстройство? Пфу! Много лошо. Ще почакаме, докато мине четенето, и тогава ще тръгнем, за да хванем отлива.

Жените, загубили мъжете си това лято, бяха застинали по местата, сякаш очакваха да бъдат разстреляни в упор, тъй като знаеха какво щеше да последва. Летните пансионерки, облечени в розови и сини блузи, които се подсмиваха през цялото време, докато капитан Едуърдс четеше поемата си, станаха отведнъж сериозни и оглеждаха лицата на присъстващите глостърски жители, за да разберат защо всички замлъкнаха. Рибарите се устремиха напред. Онзи градски чиновник, който беше разговарял с Чейн, изникна на естрадата и започна да чете годишния списък на загиналите, разделяйки го по месеци. Нещастните случаи от миналия септември бяха не много и повечето — чужденци. Гласът му отекваше в притихналата зала.

9-ти септември — шхуната „Флори Андерсън“ изчезнала с целия си екипаж отвъд Джорджис.

Рубин Питмън, капитан. 50-годишен, неженен, Главната улица, Сити.

Емил Олсен, 19-годишен, неженен, Хемънд 329, Сити, Дания.

Оскар Стенбърг, 25-годишен, неженен, швед.

Карл Стенбърг, неженен, 28-годишен, Главната улица, Сити.

Педро — по всяка вероятност от Мадейра, неженен, от общежитието на Кийн, Сити.

Джоузеф Уелш, наричан още Джоузеф Райт, 30-годишен от Сейнт Джонс, Нюфъндлънд.

— Не, от Огъсти, Мейн — извика нечий глас.

— Обаче е тръгнал от Сейнт Джонс — каза четящият. Съгласно направената забележка той нанесе поправка с молив на края на листа и продължи:

От същата шхуна Чарли Ричи. Ливърпул, Нова Шотландия. 33-годишен, неженен.

Елбърт Мей, ул. Роджърс 267, 27-годишен, неженен.

27-ми септември — Орвин Долърд, 30-годишен, женен, удавен с лодка около Източния нос.

Една от облечените в черно жени извика и почти изгуби съзнание. Госпожа Чейн слушаше с широко отворени очи, отметна глава назад и се задавя от хълцания. Майката на Ден, която седеше вдясно, се спусна към нея. Четенето продължаваше. Когато стигнаха януарските и февруарските случаи, ударите станаха по-чести. Вдовиците едва дишаха.

14-ти февруари — шхуната „Мери Рендолф“ загубила мачтата си по пътя към дома от Нюфъндлънд, и Ейза Мюзи, женен, 32-годишен, Главната улица, Сити, паднал през борда.

23 февруари — водачът на шхуната „Джилбърт Хоуп“ Робърт Бийвън, 29-годишен, жител на Пубнико, Нова Шотландия, се загубил с лодка.

Жена му издаде слаб стон, както стенат ранените малки животни. После изведнъж заглуши стенанията си и като се олюляваше, напусна залата. Месеци наред напразно се беше надявала, тъй като понякога ставаха чудеса и се случваше някой да се загуби с лодка и после да бъде спасен от случаен кораб. Сега обаче тя загуби и последната си надежда и Харви видя как един полицай спира файтон, за да я отведе в къщи.

— До депото е само петдесет цента — започна да се пазари файтонджията, но полицаят го спря с ръка. — То аз така и така отивам натам. Скачай вътре. Добре, Елф, но следващия път няма да ме спираш, когато фаровете ми не са запалени. Разбираш ли?

Страничната врата затисна струята ярка слънчева светлина и Харви отново обърна очи към четеца на безкрайния списък.

19-ти април — шхуната „Мейми Дъглас“, изчезнала в Бенкс заедно с целия екипаж.

Едуард Кентън, 43-годишен, капитан, женен, от града.

Д. Хокинс, наричан още Уилямс, 34-годишен, женен, Шелбърн, Нова Шотландия.

Дж. У. Клей, негър, 28-годишен, женен, от града.