Ръдиард Киплинг: Смелите моряци

— Зная, това е известно на всички. Но за тази работа мога да наема, който и да е. Аз самият направих същата грешка, като започнах.

— Трийсет милиона долара не си ли заслужават грешката? Аз бих рискувал за такава сума.

— Аз вече загубих известна част, но пък спечелих в друго отношение. Ще ти разкажа.

Чейн поглади брадата си, погледна гладката повърхност на водата, засмя се и заговори на Харви, сякаш гласът му идваше някъде отдалеч. Харви започна да осъзнава, че баща му разказва историята на своя живот. Той говореше спокойно, без да жестикулира и без да се вълнува. За тази история най-големите вестници охотно биха платили огромни суми. Това беше историята на четиридесетгодишната му неуморна дейност и в същото време история на Новия Запад, която тепърва предстоеше да бъде написана.

Историята започваше с едно сираче, което скитало бездомно и самотно из Тексас, и преминало, както става в приказките, през стотици най-различни перипетии. Момчето усетило миризмите на всички западни щати, пред очите му израствали градове, които в следващия сезон напълно западали. Чейн си припомняше за мъжеството на преселниците и затънтените, слабо населени лагери, които вече след много труд се превърнаха в общини. Чейн разказваше и за изграждането на трите железници, за умишления провал на четвъртата, за параходи, селища, общини, гори и мини, за хората от различни националности, които строели, разработвали, копали. Спомена за големи, невиждани богатства, които се пръскали пред очите или се изплъзвали най-случайно от ръцете им, когато трябвало да преминат от едно място на друго кога на кон, но по-често пеша. Понякога богат, понякога беден, ту тук ту там — моряк, железничар, предприемач, съдържател на общежитие, журналист, техник, търговски пътник, агент на фирма за недвижими имоти, политик, безделник, търговец на спиртни напитки, собственик на мини, спекулант, животновъд или скитник. Харви Чейн бил в постоянно движение — ту дързък, ту хладнокръвен, но винаги бодро крачещ към целта си и както сам казва — към славата и напредъка на своята страна.

Вярата никога не го напускала, дори когато достигнал крайния предел на отчаянието — вярата, която човек има, когато познава хората и живота. Говореше унесен сякаш на себе си за големия кураж, за изобретателността, които го бяха поддържали винаги. Историята беше така жива в спомените му, че той не промени тона си. Беше побеждавал враговете си, прощавал им беше така, както те го бяха побеждавали или му бяха прощавали в онези далечни дни. Беше молил, увличал след себе си, понякога извършвал дори насилие над градове, компании и синдикати, но винаги за тяхно добро. Беше пропълзял през планини и проломи с железопътни релси зад себе си. И във всички тези битки трябвало да издържи на опитите на противниците да сломят духа му.

Харви следеше разказа със затаен дъх, навел глава на страна, без да сваля очи от лицето на баща си. Вече се беше смрачило и червеният край на пурата осветяваше сбръчканите бузи и гъстите вежди на стария Чейн. Приличаше на локомотив, който щурмува тъмна местност — и гъста по една миля между всяко проблясване на локомотивната пещ, но този локомотив можеше да говори и думите разтърсиха момчето до дъното на душата му. Чейн допуши пурата и хвърли угарката. Двамата все още седяха в мрака над плискащата се вода.

— Никога досега не съм разказвал това — каза бащата.

— Нищо по-славно не съм чувал! — извика Харви.

— Ето всичко, което съм постигнал. Сега идвам до това, което не съм могъл да постигна в живота си. Може да не ти се стори много важно, но бих искал да остарееш като мене, преди да го откриеш. Аз, естествено, се справям с хората и в моята сфера никой не може да ме излъже, но — но, аз не съм в състояние да се състезавам с учен човек! Вярно през живота си съм понаучил това-онова, но смятам, че липсата на образование ми личи.

— Никога не съм забелязал — каза синът му с известна гордост.

— Въпреки всичко ще го забележиш, Харв. Ще го забележиш — щом като завършиш колежа. Мислиш, че не го съзнавам ли? Мислиш, че не се виждам в очите на хората, когато ме преценяват като „простак“. Всички бих ги удушил, да, но каква полза? Не бих казал, че те са кой знае колко по-образовани, но все пак стоят по-високо от мене. Сега шансът е пред тебе. Ти трябва да усвоиш цялата наука, защото ще живееш с хора, които са получили солидно и системно образование.

— А за мене какво остава? — въздъхна Харви. — Цели четири години в колеж! Бих предпочел да имам камериер и яхта!