Ръдиард Киплинг - Смелите моряци

— Ако бихте желали да се поразходите с мене, да отидем у дома, за да съобщите това на жена ми. Аз направих вече толкова грешки в преценките си, че ми изглежда като сън.

Те отидоха до бялата със сини черчевета къща на Трууп, която Чейн оцени за хиляда и осемстотин долара. Една стара лодка в предния двор беше пълна с латинки. Имаше закрит сайвант, превърнат в музей на морски трофеи. Там ги очакваше едра жена, тиха и сериозна с помътнели от дълго взиране в морето очи. Когато чу предложението на Чейн, тя уморено се съгласи.

— Всяка година само от Глостър губим по стотина души, господин Чейн — каза тя. — Около стотина момчета и мъже. Вече така проклинам морето, като че е живо и може да ме чуе. Бог не е дал на хората котви. Вашите екипажи, разбирам, че тръгват направо и се връщат отново право у дома.

— Право като ветровете, които са ги подгонили. Давам премии за рекордни пътешествия. От стоенето в морето чаят не става по-добър.

— Когато беше малък, Ден играеше в склада и се надявах, че и като порасне, ще се занимава с това. Но когато се научи да кара лодка, разбрах, че няма да се откаже от нея.

— Корабите са с хоризонтални рейки, майко, железни и хубави. Помниш ли какво ти четеше сестрата на Фил, когато получаваше писмата му?

— Никога не съм мислила, че Фил лъже. Той е много смел, както повечето мъже в морето. Ако Ден е способен, господин Чейн, той може да отиде. Завинаги.

— Тя просто ненавижда океана — обясни Диско, — а аз не зная как да ви се отблагодаря.

— Баща ми, най-старият ми брат си отидоха по този начин, а също и двамата ми племенници и мъжът на сестра ми — каза тя и отпусна тъжно глава на гърдите. — Искате ли да знаете как загинаха всички?

Чейн си отдъхна, когато Ден се върна и прие предложението с по-голямо удоволствие, отколкото би могъл да го изрази с думи. Наистина, предложението означаваше ясен и сигурен път на осъществяване на всички желани неща, но Ден повече мислеше как ще командува вахтата на просторната палуба и ще разглежда далечните пристанища.

Госпожа Чейн говори лично с неоценимия Манюел за спасението на Харви. Изглежда, че парите не го привличаха. Притиснат силно, той каза, че би взел пет долара да купи подарък за едно момиче.

— Как бих могъл да приема пари, когато така лесно си изкарвам храната и тютюна? Независимо дали искам или не искам, вие ще дадете нещо, така ли? Е, добре! Щом желаете да ме наградите, направете го по друг начин. Тогава можете да дадете колкото искате — и той я представи на един намръщен португалски свещеник, който разгъна дълъг, колкото расото му списък на крайно бедстващи вдовици. Понеже беше последователна унитарианка 11 11 Унитарианец — християнин-сектант, който отрича светата троица. — Б.пр. , госпожа Чейн не симпатизираше на убежденията им, но изпълни молбата на този смел млад човек.

Манюел, верен син на църквата си, свърза всички благословии, които бяха отправени към госпожа Чейн заради нейната щедрост, със себе си.

— Това ме успокоява — каза той. — Сега имам опрощение за цели шест месеца. — И тръгна да търси кърпа за момичето, което беше предпочел пред всички останали.

Солтърс замина с Пен, за да изкарат зимата, без да оставя какъвто и да е адрес. Той се страхуваше, че тези разточителни милионери с частни вагони ще се заинтересуват прекалено от неговия другар. По-добре беше да отидат на гости при роднини, някъде навътре в страната, докато времето се оправи.

— Никога не ходи при богатите, Пен — заръча той във влака. — Или ще разбия шахматната дъска в главата ти. Ако забравиш името си отново, което е Прат, помни, че принадлежиш на Солтърс Трууп и че ще останеш, където и да си, докато дойда да те взема. Не ги гледай тях, очите им са плувнали в лой.

Неразговорливият готвач на „Тук сме“ мислеше другояче. Той събра всичките си вещи, загъна ги в кърпа и пристигна с вързопа си на „Констанс“. Черният „доктор“ не търсеше по-висока заплата — за него нямаше значение къде ще спи. Беше му се присънило, че трябва да следва Харви до края на живота си. Опитваха се да го разубедят, говореха му, че между един негър от Кейп Бретон и двама негри от Алабама има доста голяма разлика. Най на края все пак въпросът беше решен от господин Чейн. Идеята да бъде назначен готвач или портиер развесели милионера. Хрумна му, че някой ден Харви ще има нужда от личен прислужник, а този доброволец щеше да бъде по-полезен от петима случайно наети хора. Затова беше хубаво да го оставят, въпреки че се наричаше Макдоналд и ругаеше на галски. Вагона щяха да върнат, в Бостън, откъдето трябваше да отведат негъра на Запад, ако той все още държеше на желанието си.