Ръдиард Киплинг - Смелите моряци

— Чудя се как не се е отразило всичко това на нервната ти система — отбеляза госпожа Чейн.

— Защо, мамо? Работих като кон, ядях като прасе и спях като мъртвец.

Това беше твърде много за госпожа Чейн, пред очите, на която отново се мярна трупът на сина й, носен от солените води. Тя се прибра в стаята си, а Харви се сгуши до баща си, за да сподели чувството на признателност към рибарите.

— Можеш да разчиташ на мене за всичко, което трябва да се направи за хората, Харв. Според думите ти те трябва да са добри хора.

— Най-добрите във флотилията, сър. Можеш да питаш в Глостър — каза Харви. — А Диско все още смята, че ме е излекувал от лудостта. Ден е единственият, на когото си позволих да разкажа за вас, за частните вагони и всичко останало, но не съм съвсем сигурен, че ми повярва. Искам утре да им взема ума, да ги смая. Кажи, не може ли да се закара „Констанс“ до Глостър? Мама като че ли не трябва да се движи. Във всеки случай утре трябва да свършим с чистенето. Улвърмън ще вземе рибата. Разбираш ли, ние първи се върнахме от Бенкс този сезон и той дава четири долара и двайсет и пет цента на квинтал. Но здраво му се опънахме, докато се съгласи на тази цена. И сега бързо искат рибата.

— Искаш да кажеш, че утре ще работиш?

— Обещах на Трууп. Трябва да отида. Донесох сметките с мене — той погледна в омазнената тетрадка с важен вид, който разсмя баща му. — Според моите изчисления има триста, не — двеста деветдесет и четири квинтала още.

— Наеми си заместник — предложи Чейн, за да види какво ще отговори Харви.

— Не бива, сър. Аз водя сметките на шхуната. Трууп казва, че аз работя с цифрите по-добре от Ден. Трууп е много справедлив човек.

Харви погледна часовника, който показваше единадесет и двадесет минути.

— Тогава ще спя тук до три часа и ще хвана товарния влак в четири. Нас от флотилията ни вземат на всякакви влакове.

— Това е идея. Но мисля, че ще успеем да придвижим „Констанс“ за толкова време, за колкото пътува и товарният влак на твоите хора. По-добре сега си легни.

Харви се просна на дивана, изрита ботушите си и заспа, преди баща му да изгаси лампата. Чейн застана да се полюбува на младото му лице под сянката на ръката, отпусната върху челото. Между другите неща, които му минаха през главата, беше и мисълта, че може би досега се е отнасял нехайно към задълженията си на баща.

— Човек никога не знае кога поема най-големите рискове — каза си той. — Можеше да бъде и по-лошо от удавяне, но хубаво, че е така. Ако не са му навредили, няма да мога да се отплатя достатъчно на Трууп, това е всичко.

Сутринта донесе свежия полъх на бриза през прозорците. „Констанс“ беше спряла сред товарните вагони в Глостър. Харви беше вече отишъл на работа.

— Сега той пак ще падне през борда и ще се удави — каза майка му горчиво.

— Нека да отидем и погледаме. Да сме наблизо, че да му хвърлим въже в случай на нужда. Никога не си го виждала да работи и да си изкарва прехраната — отбеляза бащата.

— Какви глупости! Като че някой е очаквал…

— Добре, но човекът, който го е наел, е очаквал.

Те тръгнаха надолу сред складовете, пълни с рибарски мушами, край кея на Улвърмън, където „Тук сме“ се издигаше над водната повърхност. Знамето й все още се развяваше. Всички на борда се трудеха в слънчевата сутрин като мравки. Застанал при главния люк, Диско наглеждаше Манюел, Пен и чичо Солтърс, които се занимаваха с такелажа. Ден носеше тежки кошници, напълнени от Дългия Джек и Том Плат, а Харви с една тетрадка защищаваше интересите на шкипера пред чиновника, застанал на побелелия от сол край на кея.

— Готово! — обадиха се гласове отдолу. — Дърпай! — викна Диско.

— Ей! — каза Манюел.

— Насам! — отвърна му Ден, носейки кошницата.

След това чуха гласа на Харви, ясен и бодър, който проверяваше тежестта.

Изкараха и последната риба от трюма и Харви скочи от едно въже на два метра към въжената стълба. Това беше най-краткият път до Диско. Подаде му сметките и извика:

— Двеста деветдесет и седем. Трюмът е празен!

— Колко общо, Харв? — попита Диско.

— Осемстотин шейсет и пет. Три хиляди шестстотин седемдесет и шест долара и една четвърт. Да можех и аз да имам дял от нея.

— Не бих казал, че не си го заслужил, Харв. Не ти ли се иска да прескочиш до канцеларията на Улвърмън и да му предадеш сметките ни?

— Кое е това момче? — Чейн, добре запознат с начина, по който разпитват безделниците, наречени летовници, се обърна с тоя въпрос към Ден.