Ръдиард Киплинг - Смелите моряци

— Казвах ли ви — тържествуваше Харви. — Казвах ли ви. — Това беше най-голямото му отмъщение и то се виждаше добре.

Госпожа Чейн поръча обяд, за който по-късно Дългия Джек разказваше в общежитието с най-малки подробности. Самата тя им сервираше. Мъже, които са свикнали да се хранят на малки маси по време на морски бури, имат изненадващо скромни и добри маниери при хранене и госпожа Чейн, която не знаеше това, беше удивена. С голямо удоволствие тя би взела Манюел за главен прислужник. Той се държеше съвсем спокойно и боравеше със завидна лекота с изящната стъклария и сребърните прибори. Том Плат си спомни за хубавото време, прекарано на „Охайо“, и за маниерите на чуждестранните владетели, които обядваха с офицерите, а тъй като Дългия Джек беше ирландец, той водеше разговора, докато другарите му се отпуснат.

В кабината на „Тук сме“ бащите се разглеждаха един друг зад пурите си. Чейн разбираше достатъчно добре, че имаше работа с човек, на когото не можеше да предложи пари. Също така знаеше, че никакви пари не щяха да заплатят на Диско това, което беше направил. Той мълчеше и изчакваше удобен случай.

— Нищо не съм направил за вашето момче, освен че го накарах да работи малко и го научих как да си служи с квадранта — каза Диско. — А колкото до цифри, главата му работи два пъти по-добре от тази на моя син.

— Между другото — запита непринудено Чейн, — какво смятате да правите с момчето си?

Диско премести пурата си и направи с нея красноречив жест към кабината.

— Ден е съвсем обикновено момче. Не ми позволява да му се меся. Когато аз се оттегля, той ще си събере способен екипаж. Не му се иска да се раздели с риболова. Зная това.

— М-м-м! Някога били ли сте на Запад, господин Трууп?

— Веднъж съм ходил до Ню Йорк с лодка. Не съм се движил по железниците. Също И Ден. Солената вода е достатъчно добра за нас. Бил съм почти навсякъде, сред морето, разбира се.

— Мога да му дам възможност да опознае солената вода колкото се може повече, докато стане шкипер.

— Как така? Аз мислех, че сте нещо като крал на железниците. Харви ми каза така, когато… направих грешката.

— Ние винаги сме склонни към грешки. Мислех, че може би ще ви интересува, че притежавам една линия на кораби, които пренасят чай — от Йокохама до Сан Франциско. Шест от тях са железни — около хиляда седемстотин и осемдесет тона всеки от тях.

— Ах, проклетото момче! Той никога не ми е казвал. Ето, в това бих се заслушал вместо в онези истории за железопътни линии и карети с понита.

— Той не знаеше.

— Като нещо дребно, което му се е изплъзнало от съзнанието, а?

— Не, аз ги пазех в тайна. Взех „Синята М.“ — товарен кораб по старата линия на Морган и Мак Куейд — едва това лято.

Диско се строполи на мястото си зад печката.

— Велики всемогъщи боже! Предполагам, че се подигравате с мене от самото начало. А знаете ли, че Фил Еърхарт излезе от същия този град преди шест, не, седем години, и сега е помощник-капитан на „Сан Хосе“ с едно прекъсване само от двайсет и шест дни. Сестра му все още живее тук и редовно чете писмата му на моята жена. Вие сте собственикът на „Синята М.“, товарния кораб?

Чейн кимна.

— Ако знаех това, веднага щях да обърна „Тук сме“ към пристанището.

— Но може би това нямаше да е така добре за Харви.

— Само ако знаех! Само ако той ми беше споменал за тази проклета линия, щях да разбера! Никога повече няма да вярвам на преценките си.

— Никога. Те имат добри екипажи. Така казва и Фил Еърхарт.

— Радвам се, че имам такава препоръка. Сега Еърхарт е шкипер на „Сан Хосе“. Това, което исках да зная, е — ще ми отстъпите ли Ден за година-две. Ще видим дали няма да можем да направим помощник-капитан от него. Бихте ли го поверили в ръцете на Еърхарт?

— Риск е да се вземе едно просто момче…

— Познавам един човек, който направи повече за мене.

— Това е друга работа. Вижте, не ви препоръчвам Ден, защото той е моя плът и кръв. Зная, че пътищата към Бенкс не са лесни, но той има много да учи. Може добре да направлява кораб, няма друго момче да умее това така добре, но ми се ще да не е така слаб по навигация.

— Еърхарт ще се погрижи за това. Един-два курса той ще бъде юнга, а след това ще напредне. Предполагам, че вие ще се заемете с него през зимата, а на мене ще ми трябва в началото на пролетта. Зная, че е дълъг пътят по Тихия океан…

— Пфу! Ние от нашето семейство — живи или мъртви, сме по цялата земя и по всички морета.

— Но искам да разберете и държа на това. Всеки път, когато искате да го видите, ще ми казвате, аз ще ви уреждам транспорта. На вас няма да ви коства нито цент.