Ръдиард Киплинг - Смелите моряци

Бащата изтърва телеграмата, облегна глава на бюрото и задиша тежко. Секретарят се спусна за доктора на госпожата. Докторът завари Чейн да се разхожда напред-назад.

— Какво, какво мислите за това? Възможно ли е? Има ли някакъв смисъл? Нищо не мога да разбера — извика той.

— А аз разбирам отлично — каза докторът. — Губя седем хиляди долара на година — това е всичко. — Той си припомни борбата за частна практика в Ню Йорк, която беше изоставил под властната молба на Чейн. С въздишка му върна телеграмата.

— Смятате ли, че може да й кажем? Ако е някаква измама…

— Какъв смисъл има да ви мамят? — отбеляза хладно докторът. — Това може да се провери. Съвсем съм сигурен, че момчето ви е живо.

Влезе прислужницата-французойка, чието високомерно държание отговаряше на голямата й заплата.

— Госпожа Чейн каза, че трябва незабавно да дойдете. Тя смята, че не сте добре.

Господарят на трийсет милиона наведе покорно глава и последва Сюзън. Тънък висок глас викаше от горната площадка на стълбата от бяло дърво:

— Какво има? Какво се е случило?

Вратите не успяха да задържат вика, който миг по-късно разтърси затихналата къща, когато Чейн съобщи новината на жена си.

— Всичко е наред — усмихна се докторът. — Може би единственото медицинско твърдение в романите, което съдържа някаква истина, е, че от радост не се умира, госпожице Кинзи.

— Зная. Сега ще трябва да върша много неща. — Госпожица Кинзи беше от Милуоки, говореше без заобикалки и макар че мислите й бяха заети повече със секретаря, предусети, че я очаква доста работа. Той разглеждаше внимателно голямата карта на Америка на стената.

— Милсъм, тръгваме с частния вагон за Бостън. Уредете връзките! — извика Чейн надолу по стълбите.

— И аз така смятах.

Секретарят се обърна към машинописката и очите им се срещнаха. Погледът й беше изпълнен с очакване, въпреки че тя не беше съвсем уверена в неговата досетливост. Той обаче й посочи да се премести до телеграфа, както генерал дава знак за започване на действията. След това прекара ръка през косата, загледа се в тавана и започна да диктува, докато белите пръсти на госпожица Кинзи се обръщаха към цяла Америка.

— До К. Х. Уейд, Лос Анджелис . „Констанс“ е в Лос Анджелис, нали, госпожице Кинзи?

— Да — госпожица Кинзи кимна между чукането, а секретарят гледаше часовника си.

— Готова ли сте? Изпратете „Констанс“ — частния вагон и уредете да тръгне оттук в неделя навреме, за да бъде готов следващия вторник за връзка с Ню Йорк, Лимитед на 16-та улица в Чикаго .

Чук — чук — чук!

— Няма ли по-добро разрешение от това?

— Засега не. Това им осигурява шестдесет часа оттук до Чикаго. Няма да спечелят нищо, ако тръгнат направо на изток. Готова ли сте? Уредете с Лейк Шоър и Мишигън Съдърн да закарат „Констанс“ на Нюйоркската централна гара и оттам през Бъфало и Олбъни до Бостън. Налага се да стигнат в Бостън в сряда вечерта. Да се направи така, че да няма чакане. Предупредете Карниф, Тоуси и Бариз — подпис Чейн .

Госпожица Кинзи кимна, а секретарят продължи:

— Сега трябва да телеграфираме, разбира се, и на Карниф, Тоуси и Барнз. Готова ли сте? Карниф, Чикаго. Моля прикачете частния ми вагон „Констанс“ от Санта Фе — 16-та улица следващия вторник вечерта към нюйоркския влак през Бъфало и оттам за Олбъни . — Били ли сте някога в Ню Йорк, госпожице Кинзи? Някой ден ще отидем заедно. Готова ли сте? Прикачете вагона за вечерния влак от Бъфало за Олбъни . Тази телеграма е за Тоуси.

— Не съм била в Ню Йорк, но зная това! — каза тя и тръсна глава.

— Извинявайте. Сега за Бостън и Олбъни. Барнз. Същите инструкции от Олбъни през Бостън. Тръгва в три часа и пет минути (това няма да пишете), пристига в девет и пет минути. Сряда. Това е всичко, което Уейд ще направи, но си струва да се разтичат директорите.

— Чудесно — провикна се очарована госпожица Кинзи, която би могла да се възхити само на такъв мъж.

— Не е лошо — рече Милсъм скромно. — Сега всеки друг, но не и аз, щеше да загуби трийсет часа и да прекара цяла седмица в напрежение, вместо да прехвърли вагона от Санта Фе направо до Чикаго.

— А какво ще кажете за Ню Йорк лимитед. Самият Чонси Депю не може да закара своя вагон дотам — подхвърли госпожица Кинзи, която беше дошла на себе си.

— Да, но това не е Чонси. Това е Чейн. Светкавица. За него всичко е възможно. Така да е. Мисля, че няма да е зле, ако телеграфираме и на момчето. Него, все пак, го забравихте.