Ръдиард Киплинг - Смелите моряци

Хвърляха последните писма на палубата, завързани около парченца въглища. Хората от Глостър предаваха поръчки за своите жени, любими, както и за собствениците. Докато „Тук сме“ завърши музикалната процесия около флотилията, предните платна трепереха като издигнати за „сбогом“ човешки ръце.

Много скоро Харви откри, че „Тук сме“, която се придвижваше само с пътно платно, и „Тук сме“, която сега с опънати платна взе посока на югозапад, бяха два различни кораба. Щурвалът се движеше по-трудно дори и в спокойно време. Чувстваше се как при вълнение баластът в трюма се местеше от една страна на друга и неспирно бликащите мехури във водата заслепяваха очите.

Диско ги накара да изпънат платната докрай като на състезателна яхта. Ден трябваше да чака на големия марсел, който се оправяше с ръце при всяко обръщане на вятъра. В свободното време бяха на помпите, защото от рибата се изцеждаше сол, която би могла да повреди останалия товар. И тъй като риба вече не се ловеше, Харви имаше време да погледне морето от друга страна. Съвсем естествено ниската шхуна се намираше в най-тясна близост със заобикалящия я свят.

Хоризонтът рядко се виждаше, освен ако някоя висока вълна повдигнеше шхуната, но през повечето време тя трудно си пробиваше път, мъчеше се и се въртеше в разпръснатите, докъдето поглед стига, сиви, сиво-сини и черни вдлъбнатини, с ивици трептяща пяна. Или се търкаше гальовно в хълбока на някой по-голям воден хълм. Като че ли казваше: „Няма да ми сториш нищо лошо, нали? Аз съм малката «Тук сме»“. След това се плъзгаше, ликувайки тихичко в себе си, докато някое ново голямо препятствие не й се изпречеше. И най-ненаблюдателният не би могъл да не забележи тези неща, понеже те се повтаряха час след час през дългите дни. Харви, който съвсем не беше глупав, започна да разбира и се радва на приглушения припев на вълните, които се разбиваха с непрекъснато ридание; на забързаните над откритите пространства ветрове, подкарали пред себе си лилаво-сините сенки на облаците; на вълшебното разместване на пластовете при червените отблясъци на залеза; на събирането и натрупването на утринните мъгли, като че корабчето пробиваше стена след стена над бялата повърхност на соления заслепяващ блясък по пладне; на целувките на дъжда, който се сипеше над хиляди мъртви, гладки квадратни мили; на хладното притъмняване към края на деня; на милионите бръчки по морската повърхност на лунна светлина, когато утлегарът тържествено сочеше надвисналите звезди, а Харви слизаше при готвача, за да си вземе пържена риба с картофи и лук.

Най-приятно за момчетата беше, когато ги оставяха заедно на щурвала. В такива моменти Том Плат се намираше съвсем наблизо, а подветреният парапет се притискаше до разпенената вода и над брашпила се извиваше малка дъга. Тогава челюстите на утлегарите виеха срещу мачтите, шкотовете скърцаха, платната се блъскаха с грохот. Когато се спускаше в някои падини, лодката имаше походката на жена, нагласена с единствената си копринена рокля, след това отново изплаваше, предната част на утлегара беше мокра, а той — устремен и изпълнен с очакване на високите светлини на остров Течърз.

Напуснаха студените зелени води на Бенкс, видяха кораби, натоварени с дървен материал, тръгнали за Квебек през проливите Сент Лорънс, срещнаха двумачтови кораби от Испания и Сицилия, насочили се към Джърси. Към брега Артимон ги подхвана благоприятен североизточен вятър, който ги закара съвсем близо до светлините на остров Сейбъл — изглед, пред който Диско не се задържа дълго. След него преминаха Уестърн и Льо Хейв и така стигнаха чак до северния край на Джорджис. Оттам попаднаха в дълбоки води и лодката се понесе весело.

— Домъчня ми за Хети — довери Ден на Харви. — За Хети и за мама. Но ще видиш, че като слезем на брега, морето ще ти липсва. Толкова свикваш с него, че си готов, щом пристигнеш, веднага да тръгнеш отново. Ще останеш ли у нас, докато дойдат вашите? Знаеш ли кое е най-хубавото, когато се върнеш на брега?

— Гореща баня? — попита Харви. Веждите му бяха побелели от изсъхналите пръски.

— И това е хубаво, но нощницата е още по-приятна. Сънувам нощници, откакто свалихме главното платно. Когато си с нощница, можеш да си мърдаш пръстите на краката. Мама сигурно ми е приготвила, нова, прана и мека. У дома, Харви! У дома! Чувства се по въздуха. Идва топла вълна и усещам мириса на дива канела. Чудя се дали ще стигнем за вечеря. Завърти малко наляво!