Ръдиард Киплинг - Смелите моряци

— Чудесен е — каза Харви. — Как успя да го вземеш така евтино?

— Заради глупавите им католически предубеждения — отговори Ден и заби лъскавото острие. — Те не обичат да взимат оръжията на мъртъвците, така да се каже. Видя ли как аристократите французи отстъпиха, когато поисках да го взема?

— Но наддаването не е крадене на вещи на умрелия. Това е бизнес.

— Знам, че не е, но нищо не можеш да направиш срещу предубежденията. Това е едно от преимуществата да живееш в прогресивна страна. — И Ден започна да си подсвирва:

— Защо тогава онзи моряк от Ийстпорт не наддаваше? Той купи ботушите му. Хората от Мейн не са ли прогресивни?

— От Мейн? Ами! Те са прости, пък нямат и достатъчно пари, за да си боядисат къщите. Виждал съм ги. Онзи от Ийстпорт ми каза, че ножът е бил употребен — така му казал френският капитан миналата година на френския бряг.

— Дали е намушкал някого? — Харви изтегли рибата от въдицата си, сложи отново стръв и я хвърли във водата.

— Намушкал е, разбира се. Когато чух това, още повече ми се прииска да го купя.

— Господи! Не знаех — възкликна Харви, като се обърна. — Ще ти дам един долар за него, когато… си получа заплатата. Слушай, ще ти дам два долара.

— Наистина ли? Толкова ли ти харесва? — изчервявайки се, попита Ден. — Добре, ще ти призная, аз всъщност го взех за тебе, но не смеех да ти го дам, преди да разбера дали ти харесва. Отсега нататък е твой. Заповядай, Харви, тъй като ние сме другари по лодка и така нататък, и прочие, и прочие. Вземи го!

Той го подаде с колана и ножницата.

— Но слушай, Ден… Не виждам…

— Вземи го! На мене не ми трябва. Нека бъде твой.

Невъзможно беше да се устои на изкушението.

— Ден, ти си истински благородник — промълви Харви. — Ще го пазя до края на живота си.

— Радвам се, че ти харесва — засмя се Ден доволен и след това побърза да смени темата: — Като че въдицата ти се разклати.

— Трябва да се е оплела — отговори Харви, но преди да дръпне въдицата, закрепи колана около кръста си и с голямо удоволствие чу как ножницата се удари в седалката. — На работа! — извика той. — Въдицата като че се е заплела на дъното в ягоди. Тук дъното е пясъчно, нали?

Ден се наведе и подръпна внимателно.

— Камбалата прави така, ако няма настроение. На дъното няма ягоди. Дръпни един-два пъти. Тогава тя ще я пусне. По-добре да я изтеглим, за да се уверим.

Започнаха да теглят заедно и бързо навиваха въжето около кнехта, докато тежестта бавно се издигаше.

— Дърпай! — подканяше Ден, но неочаквано нададе остър писък. От водата изплува тялото на мъртвия французин, погребан в морето преди два дни! Куката го беше подхванала под дясната мишница и изправен той се олюляваше напред-назад. Главата и раменете му стърчаха над водата, ръцете му бяха вързани отстрани, а лицето му не се виждаше. От ужас момчетата се строполиха на дъното на лодката едно върху друго и останаха там, а в това време тялото се люлееше на изтеглената въдица отстрани на лодката.

— Течението, течението го е довлякло насам! — прошепна Харви с побелели устни, докато опипваше закопчалката на колана.

— О, господи, Харв! — стенеше Ден. — Побързай! Той е дошъл за него. Дай му го! Свали го!

— Не го искам! Не го искам! — викаше Харви, — но не мога да напипам токата.

— Бързай, Харв! Той е на въдицата ти!

Харви се изправи, за да откопчее колана. В този момент главата, която беше сякаш без лице и от която се стичаха струйки вода, застана пред очите му.

— Той е съвсем вдървен — прошепна на Ден, който измъкна ножа си и преряза връвта. Харви изхвърли колана далеч в морето. Тялото цопна във водата и потъна, Ден предпазливо се изправи на колене, а лицето му беше по-бяло от мъглата.

— Той дойде за него. Дойде да си го прибере. Веднъж видях как на една мрежа се беше закачил някакъв труп, но тогава не ми направи впечатление. Да знаеш, че този дойде нарочно при нас.

— Да не бях, да не бях вземал ножа. Тогава щеше да се хване на твоята въдица.

— Все едно. И двамата се изплашихме като деца. Но, Харв, видя ли главата му?

— Как да не съм я видял! Никога няма да я забравя. Слушай, Ден, не смятам, че е било нарочно. Течението го е довлякло.

— Течението ли! Той дойде за колана си, Харв. Погребаха го на шест мили на юг от флотилията, а сега сме на две мили от това място. Казаха ми, че са го вързали с верига, дълга един сажен и половина.