Елизабет Гаскел - Кранфорд

Мисля, че мистър Питър не си дойде от Индия богат като набаб 78 78 Голям богаташ, европеец в Индия. — Б.пр. , дори смяташе, че е беден, но нито той, нито мис Мати се тревожеха от това. Във всеки случай той имаше достатъчно средства, за да живее „много изискано“ в Кранфорд заедно с мис Мати. Ден-два след пристигането му магазинът престана да работи, а цяла рота хлапетии очакваха със светнали очи дъжда от бонбони и карамелчета, който от време на време се сипеше по лицата им, когато зяпаха нагоре към прозорците на гостната на мис Мати, а тя (полускрита зад завесите) им казваше:

— Мили дечица, внимавайте да не се разболеете.

Но една здрава ръка я дръпваше от прозореца и нов дъжд от бонбони изтрополяваше още по-силно. Част от чая беше изпратена на кранфордските дами — във вид на подаръци, а друга беше разпределена между старите хора, които си спомняха Питър от лудешките млади години. Индийската муселинова рокля беше скътана за милата Флора Гордън (дъщерята на мис Джеси Браун). Гордънови бяха в Европа през последните няколко години, но се очакваше да се завърнат скоро, а мис Мати със сестринска гордост предвкусваше голямото удоволствие от радостта да ги представи на Питър. Бисерната огърлица изчезна и в същото време много хубави и полезни подаръци се появиха в домовете на мис Поул и мисис Форестър, а някои редки и изящни орнаменти красяха гостните на мисис Джеймисън и мисис Фиц-Адъм. А и аз не бях забравена, между другите неща получих възможно най-доброто издание с най-красивата подвързия на трудовете на доктор Джонсън и милата мис Мати със сълзи на очи ме молеше да го приема като подарък не само от нея, но и от сестра й. С една дума, никой не беше забравен и което е по-важно, всеки, проявил и най-малката добрина към мис Мати, можеше да разчита на сърдечното отношение на мистър Питър.

Не беше изненадващо, че мистър Питър стана любимец в Кранфорд. Дамите си съперничеха коя да прояви по-голямо възхищение от него и нищо чудно, защото с неговото пристигане от Индия спокойният им живот учудващо се раздвижи, още повече, че той разказваше истории, по-чудни и от тези на Синдбад Моряка, и когато и да се съберяха вечер, все едно, че слушаха приказки от „Хиляда и една нощ“. Що се отнася до мен, аз цял живот прекарвах ту в Драмбъл, ту в Кранфорд и си мислех, че е съвсем възможно всички истории на мистър Питър да са верни, макар и чудновати. Но когато разбрах, че ако преглътнехме някой сравнително приемлив анекдот, следващата седмица дозата се увеличаваше значително, и аз започнах да изпитвам съмнение, особено когато забелязах, че в присъствието на сестра му разказите за живота му в Индия бяха по-въздържани, и то не защото тя знаеше нещо повече от нас, тя може би знаеше и по-малко. Забелязах също и че когато енорийският свещеник идваше на посещение, мистър Питър говореше по различен начин за страните, които беше посетил. Но струва ми се, че кранфордските дами нямаше да го смятат за такъв удивителен пътешественик, ако го бяха чули да говори по този спокоен начин, по който разговаряше с него. Наистина той им се нравеше повече заради това, че както казваха те, в него имаше нещо „толкова ориенталско“.

Един ден на едно събиране на отбрани гости в дома на мис Поул, което мисис Джеймисън беше почела с присъствието си и дори бе предложила да изпрати мистър Малинър да сервира, а мистър и мисис Хогинс, както и мисис Фиц-Адъм бяха по необходимост изключени — един ден у мис Поул мистър Питър каза, че се уморявал да седи с изпънат гръб на неудобните столове с твърди облегала, и попита дали не може да си позволи да седне по турски. Мис Поул с готовност даде съгласието си и той много сериозно се отпусна на пода. Но когато мис Поул ме попита с висок шепот дали не ми напомня за Бащата на Правоверните 79 79 Т.е. Мохамед. — Б.пр. , без да искам си помислих за горкичкия Саймън Джоуис, куция шивач, и докато мисис Джеймисън бавно коментираше елегантността и удобството на тази поза, аз си спомних как всички ние вземахме пример от тази дама и критикувахме простащината на мистър Хогинс просто защото той кръстосваше нозе, когато седеше спокойно на стола си. Много от маниерите на мистър Питър, когато се хранеше, бяха малко необичайни за такива дами, като мис Поул, мис Мати и мисис Джеймисън, и аз си спомних за недокоснатия пресен грах и двузъбите вилици на обяда у горкия мистър Холбрук.

Като споменах името на този джентълмен, аз се сетих за един разговор между мистър Питър и мис Мати една лятна вечер след завръщането му в Кранфорд. Денят беше извънредно горещ и мис Мати се чувствуваше потисната от жегата, на която брат й се наслаждаваше. Спомням си, че тя не беше в състояние да наглежда бебето на Марта, а това бе любимото й занимание напоследък. Бебето се чувстваше така добре в нейните ръце, както и в прегръдките на майка си, докато все още тежеше като перце и такава крехка жена като мис Мати можеше да го носи. В деня, за който говоря, мис Мати изглеждаше още по-немощна и по-отпусната от обикновено и се посъживи едва когато слънцето залезе и ние избутахме канапето, на което беше полегнала, до отворения прозорец — през него, макар че гледаше към главната улица на Кранфорд, можеше да се усети от време на време дъхавият мирис на околните ливади, донесен от лекия бриз, който раздвижваше замрелия в летния сумрак въздух и после стихваше. Тишината на знойната вечер се губеше в приглушения шум, носещ се от отворени врати и прозорци. Дори децата бяха излезли на улицата, макар че беше късно (между десет и единадесет часа), и весело играеха игри, за които жегата през деня беше убила настроението им. На мис Мати й доставяше удоволствие, като виждаше колко малко свещи бяха запалени дори в домовете на тези къщи, където кипеше живот. Мистър Питър, мис Мати и аз се бяхме смълчали, всеки унесен в своите мисли, когато мистър Питър наруши тишината: