Елизабет Гаскел - Кранфорд

Кранфорд е най-вече владение на амазонки — всички, които държат къщи с висок наем, са жени. Ако някое семейство реши да се установи в града, съпругът, незнайно как, изчезва. Или бива изплашен едва ли не до смърт от факта, че е единственият мъж на вечерните събирания в Кранфорд, или пък обяснението е, че служи в своя полк или на своя кораб, или че през седмицата е твърде зает със сделки в съседния голям търговски център Драмбъл — на разстояние само десет мили с влак. С една дума, какъвто и да е случаят, господата отсъстват от Кранфорд. А и какво да правят там? Лекарят си има район от тридесет мили и винаги нощува в Кранфорд, но не всеки мъж може да стане лекар. Дамите от Кранфорд се справят сами с какво ли не — засаждат градинките си с безброй цветя, без да оставят ни едно буренче, отпъждат момченцата, които пакостливо гледат към тези цветя през оградите, изкъшкват гъските, които току се шмугват в градинката, ако портата е отворена, решават всички литературни и политически въпроси, без да се вълнуват от излишни доводи и доказателства, събират подробни и точни сведения за действията на всеки един в енорията, държат строго спретнатите си прислужнички, проявяват състрадание (понякога малко властно) към бедните и си услужват една на друга, когато изпаднат в беда. „Мъжът само може да пречи вкъщи“, заяви веднъж една от тях и всичките те са на това мнение. Макар че правят постъпките си достояние на останалите кранфордски дами, в същото време те проявяват пълно безразличие към съветите на която и да била своя съгражданка. И действително, тъй като всяка притежава неповторима индивидуалност, да не кажем силно развита ексцентричност, съвсем естествено е тя да намери израз в словесен двубой. И все пак сред тях в голяма степен цари добронамереност.

Само понякога избухва леко спречкване помежду им и те си разменят по някоя и друга пиперлива дума или ядно тръсват глава — толкова, колкото еднообразният ход на живота им да не става прекалено скучен. Облеклото им съвсем не зависи от модата, както те сами отбелязват: „Какво значение има как сме облечени тук, в Кранфорд, където всички ни познават?“ А ако заминат извън града, доводите им са също толкова състоятелни: „Какво значение има как сме облечени тук, където никой не ни познава?“ Платовете, от които шият дрехите си, са обикновено прости и здрави и почти така изрядни, както и мис Тайлър, светла й памет; и аз мога да ви уверя, че някогашните модни рокли с буфан ръкави и пристегната тясна фуста са били видени за последен път в Англия в градчето Кранфорд и никой не се е присмивал.

Самата аз съм свидетелка на това, как една дребничка стара мома, останала сам-самичка от много братя и сестри, щапукаше в дъждовни дни до черквата под един величествен семеен чадър от червена коприна. А вие в Лондон имате ли червени копринени чадъри? Още с появата на първия в Кранфорд се създаде традиция — хлапетата се трупаха около него и го наричаха „бастун във фуста“. А това може да е бил същият червен копринен чадър, разперен от силния татко над рояк малки дечица; бедната дребничка госпожица, надживяла всички, едва смогваше да го носи.

Съществуваха правила и регламент за посещенията и всеки млад човек, който се случеше да погостува в града, биваше посвещаван в тях със същата тържественост, с която всяка година се четяха старите закони на остров Ман в Тинуолд Маунт 1 1 Парламентът на остров Ман. — Б.пр. .

— Миличка, нашите приятелки питат, как се чувстваш тази вечер след пътуването (петнадесет мили с карета)? Утре ще те оставят да си отдъхнеш, но вдругиден несъмнено ще те посетят. Така че не се ангажирай след дванадесет — часовете ни за посещения са от дванадесет до три.

И след посещението…

— Днес е третият ден, миличка. Нали знаеш от майка си, че не бива да оставяш да изминат повече от три дни между тяхното и твоето посещение, а също и че в никакъв случай не бива да стоиш повече от четвърт час.

— А какво да правя, да си гледам часовника ли? Как да разбера кога е изминал четвърт час?

— Ще трябва да си мислиш за времето, миличка, и по никакъв начин да не забравяш това, докато разговаряш.

Тъй като всеки имаше това правило наум, независимо дали правеше посещение, или посрещаше гости, никакъв задълбочен разговор, разбира се, не можеше да се състои. Придържахме се само към кратко изказани баналности и спазвахме точно определеното време.