Елизабет Гаскел - Кранфорд

Предполагам, че някои от издигнатите семейства в Кранфорд бяха обеднели и им беше трудно да свързват двата края, но като спартанците и те криеха раните си с усмивка на лице. Никой не говореше за пари, тъй като тази тема намирисваше на търговия и сделки, и макар някои от нас да бяха бедни, ние всички бяхме от благородно потекло. Кранфордци имаха това мило esprit de corps 2 2 Чувство за солидарност (фр.). — Б.пр. , което ги караше да не забелязват неуспешните опити на някои от тях да скриват своята бедност. Когато мисис Форестър например поканваше гости в своята съвсем миниатюрна къщичка и малката й прислужничка трябваше да обезпокои седналите на канапето дами с молба да измъкне таблата изотдолу, всички приемаха това нововъведение за най-естественото нещо на този свят и говореха за порядките и етикета в домакинството тъй, сякаш бяха убедени, че нашата домакиня, както е редно, има помещения за прислугата, втора трапеза, икономка и управител, а не само една малка питомка от благотворителния дом, чиито късички възчервени ръчички не бяха достатъчно яки да изнесат горе таблата с чая, ако господарката не й помогнеше скришом. А тя седеше важно и уж не знаеше какви сладкиши ще бъдат поднесени, макар че и тя, и ние знаехме, че тя знаеше, че знаем, а и ние знаехме, че тя знае, че знаем, че цяла сутрин е правила пандишпанени сладкиши и питки за чая.

Вследствие на тази всеобща, но непризната бедност и тази подчертавана изисканост се получиха някои резултати, които бяха добре дошли и биха могли сполучливо да се въведат в много кръгове на обществото за тяхно добро. Например жителите на Кранфорд си лягаха рано и около девет часа вечерта, поведени от прислужник с фенер, се упътваха към домовете си, потропвайки с нахлузени върху обувките налъми, за да се предпазят от калта, в десет и половина целият град потъваше в сън. А освен това смяташе се за „просташко“ (дума с огромно значение в Кранфорд) да се предлагат скъпи напитки или закуски на вечерните събирания. Тънки хлебчета с масло и бисквити — ето всичко, което почитаемата мисис Джеймисън предлагаше, а тя беше снаха на покойния граф Гленмайър, макар че си служеше с такава „изтънчена икономичност“.

„Изтънчена икономичност“! Как естествено човек употребява кранфордските изрази! Там икономията беше винаги „изтънчена“, а харченето на пари „просташко и показно“ — нещо като „гроздето е кисело“, което ни успокояваше и караше да бъдем доволни. Никога няма да забравя какъв смут изпитахме, когато някой си капитан Браун дойде да живее в Кранфорд и открито заяви, че е беден. Каза го не шепнешком на някой близък приятел или при предварително затворени врати и прозорци, а пред всички на улицата — със силния си глас на военен, обяснявайки, че причината да не наеме дадена къща е неговата бедност. Дамите в Кранфорд вече се вайкаха, че на територията им е нахлул мъж, и то джентълмен. Той беше капитан на половин заплата и бе получил някаква служба на близката жп линия, против чието прокарване малкото градче се беше обявило най-енергично. При положение, че беше същество от мъжки пол и бе свързан с тази противна жп линия, и имаше нахалството да казва, че е беден, те не можеха да постъпят другояче, освен да му обърнат гръб. И бедността, както и смъртта са нещо реално и обикновено и все пак хората никога не говорят, че са бедни, на висок глас из улицата. Това беше дума, неподходяща за благовъзпитани уши. Съществуваше мълчаливо споразумение да отминаваме факта, че някой от тези, с които общувахме и с които си ходехме на гости, може да бъде възпрепятстван да направи това, което му се иска, само защото е беден. Ако отивахме на гости пеша и се връщахме пак пеша, ние го правехме, защото нощта е така прекрасна и въздухът е така освежителен, а не защото струваше скъпо да се ползва стол-носилка. Ако през лятото носехме басма вместо коприна, това беше, защото предпочитахме материя, която се пере, и така нататък, и така нататък, като си затваряхме очите пред крещящия факт, че всички бяхме с ограничени средства. Ние естествено не знаехме как да постъпим с човек, който може да говори за бедността така, като че ли не е позорно да си беден. И все пак капитан Браун успя да си спечели уважение в Кранфорд и ние го посещавахме въпреки първоначалното си решение. Учудена бях, когато чух да споменават авторитетно мнението му при едно мое гостуване в Кранфорд, година след неговото установяване в града. Само преди дванадесет месеца моите приятелки бяха сред тези, които най-рязко се противопоставяха на всяко предложение да се направи визита на капитана и дъщерите му, а сега го допускаха в дома си даже в забранените часове предобед. Наистина бяха го поканили, преди да запалят огъня, за да открие защо пуши коминът, а капитан Браун се изкачи на горния етаж без всякаква боязън, гласът му гърмеше в стаята и той се шегуваше като човек, отдавна свикнал с този дом. Той си затвори очите за дребните прояви на незачитане, както и за известни пропуски в етикецията, когато го приеха. Беше дружелюбен въпреки хладното държане на кранфордските дами. Отговаряше чистосърдечно на незначителните иронични комплименти, а с мъжката си откровеност победи цялата им резервираност, предизвикана от факта, че не се срамува от своята бедност. И накрая като мъж, който превъзходно и с лекота измисляше практични начини да се справя с домашните проблеми, си спечели изключителен авторитет сред дамите в Кранфорд. Той самият продължаваше да бъде същият, без да съзнава, че сега е толкова популярен, колкото беше непопулярен преди. Сигурна съм, че е бил страшно удивен, когато един ден разбрал колко високо се цени мнението му, когато даденият на шега съвет бил приет като сериозна, благоразумна препоръка.