Елизабет Гаскел - Кранфорд

Той направи опит да се сдобри с мис Дженкинс след паметния спор, за който разказах, като й подари дървена лопата за огъня (негово собствено производство), след като разбрал колко много я дразни стърженето на желязната. Тя прие подаръка хладно и му благодари съвсем сдържано. Когато той си отиде, тя ме помоли да прибера лопатата в килера, може би защото чувствуваше, че всякакъв подарък от човек, който предпочита мистър Боз пред д-р Джонсън, не може да не я дразни повече от стърженето на желязната лопата.

Такова беше положението, когато си заминах от Кранфорд за Драмбъл. Пишех си с няколко души, които ме държаха au fait 11 11 В течение (фр.). — Б.пр. за събитията в любимото градче. Например с мис Поул, която се беше увлякла толкова много в плетенето на една кука, както преди в плетенето на две, че в писмата си ме обременяваше с неща от рода на „но не забравяй бялата камгарна прежда от магазина на Флинт“, както се пееше в старата песен, защото в края на всяко изречение, с което съобщаваше известна новина, следваха нови указания как да изпълня някаква заръка във връзка с плетенето на една кука. Мис Матилда Дженкинс (която нямаше нищо против да я наричат мис Мати, когато мис Дженкинс не беше наблизо) пишеше мили, приятни, несвързани писма, като от време на време си позволяваше да изрази и собствено мнение, но изведнъж се изплашваше и или ме молеше да не споменавам това, което казала, защото Дебора била на различно мнение, а тя винаги знаела повече, или пък добавяше в послепис, че след като написала горното, тя разговаряла по въпроса с Дебора и била напълно убедена, че… и така нататък, и така нататък (тук тя обикновено се отричаше от мнението, изказано в писмото преди това). Следваше мис Дженкинс — Дебора — както тя обичаше мис Мати да я нарича, защото баща й казал веднъж, че така трябва да се произнася това староеврейско име. Тайно си мисля, че характерът на староеврейската пророчица 12 12 Цитат от „Старият завет“ — Йов. — Б.пр. й е послужил за образец и действително в някои отношения тя наподобяваше строгата пророчица, като, разбира се, се съобразяваше със съвременните обичаи и промяна в облеклото. Мис Дженкинс носеше копринено шалче около врата и боне подобно на жокейска шапчица и имаше вид на жена със силен дух, макар че презирала съвременното схващане, че жените и мъжете са равни. Равни! Как не! Тя знаеше, че жените ги превъзхождат. Но да се върнем на писмата й. Всичко в тях беше тържествено и величествено като самата нея. Когато преглеждах писмата (милата мис Дженкинс, аз много я уважавах), попаднах на следния откъс, който ще предам главно защото се отнася до нашия приятел капитан Браун.

Почитаемата мисис Джеймисън току-що си отиде и в процеса на нашия разговор тя ми предаде вестта, че е била посетена от лорд Молевърър, отколешен приятел на достопочтения й съпруг. Не ще ви бъде лесно да си представите какво е довело негова светлост в пределите на нашето малко градче. Целта била да се срещне с капитан Браун, с когото, както е видно, негова светлост се е познавал по време на „войните, увенчали ни със слава“, и който е имал привилегията да отклони смъртоносния удар, надвиснал над главата ма негова светлост, когато го грозяла голяма опасност, недалеч от нос Добра Надежда, неправилно назован така. Известна ви е липсата, на каквато и да е проява на невинно любопитство у нашата приятелка, почитаемата мисис Джеймисън, и следователно вие не бихте се учудили много, ако ви кажа, че тя съвсем не беше в състояние да ми разкрие точно естеството на въпросната опасност. Признавам, изпитвах силно желание да установя по какъв именно начин капитан Браун би могъл да приеме един толкова висок гост с оскъдните средства на своето домакинство; разбрах, че негова светлост се бил оттеглил в хотел „Ейнджъл“ да си почива и, нека се надяваме, да се ободри чрез сън, обаче той бил на трапезата на Браунови и двата дни, през които е почел Кранфорд с височайшето си присъствие. Мисис Джонсън, съпругата на любезния ни месар, ме уведоми, че мис Джеси е закупила едно агнешко бутче, но освен за тези не чух за никакви други приготовления, с които да удостоят с подходящ прием един толкова виден гост. Те може би са му предложили „пиршество на разума и излияния на душата“ 13 13 Цитат от „Подражание на Хораций“ от А. Поуп със значение „интелектуален разговор на възвишени теми“. — Б.пр. ; ние, които сме запознати с жалката липса на усет у капитан Браун към чистите извори на неосквернения английски език, можем само да го поздравим за това, че е имал възможност да усъвършенства естетичния си вкус, като води разговори с един изтънчен, изискан член на британската аристокрация. Но дали съществува човек напълно освободен от земни слабости?