Елизабет Гаскел - Кранфорд

— Мила, донеси ми „Раселас“ 7 7 Новела на етични теми от д-р Джонсън. — Б.пр. от стаята с книгите.

Когато донесох книгата, тя се обърна към капитан Браун:

— А сега позволете на мен да прочета един епизод и тогава компанията тук ще може да даде преценка за разликата между вашия любим мистър Боз 8 8 Псевдоним на Дикенс. — Б.пр. и доктор Джонсън.

Тя прочете един от разговорите между Раселас и Имлак с висок тържествен глас и когато приключи, каза:

— Предполагам, че предпочитанието ми към доктор Джонсън като автор на романи е оправдано.

Капитанът сви устни, забарабани по масата, но не каза ни дума. Тя реши да му нанесе още един-два окончателни удара.

— Намирам, че да се печата на части е просташко и подронва достойнствата на литературата.

— А как беше напечатан „Скитникът“ 9 9 Роман на д-р Джонсън, печатан на части. — Б.пр. , госпожице? — попита капитан Браун с тих глас, който, предполагам, мис Дженкинс не можа да чуе.

— Стилът на доктор Джонсън е образец за младите начинаещи писатели. Моят баща ми го препоръча, когато започнах да пиша писма — по него аз оформих собствения си стил. Препоръчвам го и на вашия любимец.

— Ще ми е много жал за него, ако замени своя стил с такъв вид помпозно писане — каза капитан Браун.

Мис Дженкинс схвана това като лично оскърбление, и то по начин, който капитанът не можеше дори да си представи — тя и приятелките й смятаха, че епистоларният стил е нейната сила. Бях я виждала да поправя на плочата за писане не едно копие на не едно писмо до своите приятелки, както тя казваше, за „да се възползвам от останалия половин час преди събирането на пощата, за да ви уверя…“ и тя ги уверяваше в едно или друго, при което, както казваше, д-р Джонсън й служеше за образец при тези съчинителства. Тя изпъна гръб с достойнство и отговори на последната забележка на капитан Браун с подчертано наблягане на всяка сричка:

— Аз предпочитам доктор Джонсън пред мистър Боз.

Говорят, но не мога да твърдя, че чули капитан Браун да казва sotto voce 10 10 На себе си, полугласно (ит.). — Б.пр. : „По дяволите доктор Джонсън!“ Ако го е направил, той е изпитал разкаяние след това и го показваше, като стоеше близо до креслото на мис Дженкинс и се стараеше да я въвлече в разговор на по-приятни теми. Но тя беше неумолима. На следващия ден тя направи вече споменатата от мен забележка за трапчинките на мис Джеси.

Невъзможно е да живееш дори месец в Кранфорд и да не узнаеш ежедневните навици на всеки един от жителите му. Дълго още преди да приключи гостуването ми, знаех много неща за триото Браун. По отношение на факта, че са бедни, нямаше нищо ново за откриване, тъй като те говореха за това ясно и откровено. Не забулваха в мистерия обстоятелството, че трябва да живеят икономично. Единствено безграничната доброта на капитана не беше разкрита докрай, нито пък различните начини, по които той я проявяваше, без сам да го съзнава. Всяка случка, свързана с него, се разправяше известно време след това като забавна историйка. Тъй като не четяхме много, а и прислужничките на всичките дами бяха добри, темите за разговор бяха доста оскъдни. Ето защо ние разисквахме случая как една неделя, когато било хлъзгаво, капитанът помогнал на някаква бедна старица да занесе обяда си вкъщи. Тъкмо излизал от черква, когато я срещнал да се връща от фурната и забелязал, че тя стъпва несигурно. С присъщата си сериозност и достойнство поел товара й и се отправил с нея по улиците към дома й, носейки внимателно овнешкото печено с картофи. Тази постъпка ни се стори много ексцентрична и предполагахме, че още в понеделник сутринта той ще намине край всяка от нас, за да даде обяснение и се извини, че е нарушил приетото в Кранфорд благоприличие. Но той не направи нищо подобно и ние решихме, че се е засрамил и затова не се появява. От съжаление и от хубаво чувство към него започнахме да си казваме, че „в края на краищата тази неделна случка говори за доброто му сърце“, и взехме решение, щом се появи отново, да разсеем неудобството му. Но представете си, той се втурна при нас без следа от чувство за срам, говореше басово и на висок глас както обикновено, отметнал глава назад, самоуверен, с накъдрена перука, и ние бяхме принудени да стигнем до заключението, че е забравил напълно неделната случка.

Между мис Джеси и мис Поул се беше създала известна близост във връзка с шотландската вълна и някаква нова плетка и така се случваше, че когато отивах да видя мис Поул, срещах Браунови много по-често, отколкото през цялото ми гостуване при мис Дженкинс, която не можа да превъзмогне, както тя казваше, непочтителните забележки на капитан Браун относно д-р Джонсън като автор на лека и приятна проза. Разбрах, че мис Браун се оплаква от някакво сериозно, продължително, неизлечимо страдание и болката, причинена от него, придаваше на лицето й неспокойното изражение, което по-рано аз приемах за израз на силно раздразнение. И действително понякога тя проявяваше такова раздразнение, когато нервното състояние, причинено от болестта й, ставаше непоносимо. В тези случаи мис Джеси показваше още по-голямо търпение, отколкото когато мис Браун започваше неизбежно да отправя упреци към себе си. Тя се самообвиняваше не само за припрения си и раздразнителен нрав, но и за това, че била причина баща й и сестра й да живеят оскъдно, за да й осигурят тези малки приятни неща, които всъщност се оказваха необходими при нейното състояние. Така охотно беше готова на жертви за тях, така й се искаше да облекчи грижите им, че вроденото благородство на характера се превръщаше в сприхав нрав. Мис Джеси и баща и посрещаха всичко това с нещо повече от спокойствие — с безпределна нежност. След като видях мис Джеси в собствения й дом, можех да й простя, че пее фалшиво и се облича като младо момиче. Започнах да разбирам, че тъмната перука на капитан Браун в стил Брут и сакото с подплънки (уви, поизтрито на доста места) бяха остатъци от военната му елегантност на млади години и че сега той се носеше така по навик. Беше човек с безкрайна находчивост, придобита от опита му в казармата. Както сам признаваше, никой, освен той самият не можел да лъсне черните му ботуши така, че да му харесат, а всъщност беше готов да спести труда на малкото слугинче по някакъв начин, тъй като добре съзнаваше, че поради болестта на дъщеря му къщната работа не беше лека.