Елизабет Гаскел - Кранфорд

Но когато пристигнах в Кранфорд, все още нищо не се знаеше за намеренията на мисис Джеймисън: дали почитаемата дама ще отиде, или няма да отиде. Мистър Питър заяви, че трябва да отиде и ще отида. Мис Поул поклати отчаяно глава. Но мистър Питър беше много изобретателен човек. Най-напред той убеди мис Мати да пише на мисис Гордън, като й съобщи за съществуването на мисис Фиц-Адъм и я помоли тази така любезна, така сърдечна и така великодушна дама да бъде включена в приятната покана. Още със следващата поща дойде отговорът заедно с една мила бележка за мисис Фиц-Адъм и молба мис Мати сама да я предаде и обясни направения пропуск. Мисис Фиц-Адъм беше много доволна и неколкократно благодари на мис Мати. А мистър Питър каза:

— Оставете мисис Джеймисън на мен.

Така и направихме, още повече, че съвсем не знаехме как бихме могли да я накараме да промени решението си, след като веднъж го е взела.

Нито аз, нито пък мис Мати знаеше как стоят нещата, докато мис Поул не ме попита, точно в деня преди мисис Гордън да дойде, дали не мисля, че мистър Питър и мисис Джеймисън възнамеряват да се оженят, и дали заради това всъщност мисис Джеймисън ще отиде на обяда в странноприемницата. Тя била изпратила мистър Малинър да заангажира най-топлото място за сядане в стаята и да поиска да се постави столче за краката, тъй като тя възнамерявала да дойде, а знаела, че там столовете са много високи. Когато мис Поул научила новината, тя предположила най-различни неща и започна още повече да се вайка:

— Ако мистър Питър се ожени, какво ще стане с горката, мила мис Мати? И то не за друг, а за мисис Джеймисън?

Мис Поул, изглежда, си мислеше, че в Кранфорд има и други жени, които биха заслужили много повече неговия избор, и струва ми се, че тя имаше предвид някоя неомъжена жена, защото казваше непрестанно:

— Проявява липса на всякакъв финес, като си мисли за такова нещо, и при това тя е вдовица.

Когато се върнах при мис Мати, действително започнах да си мисля да не би мистър Питър да възнамерява да вземе мисис Джеймисън за жена и ми стана така неприятно, както и на мис Поул. Той държеше един голям плакат. „Синьор Брунони, придворен фокусник на краля на Делхи, на раджата на Уде и на Великия лама на Тибет… (и прочее, и прочее) ще изнесе представление в Кранфорд само една вечер“, и то следващата, а мис Мати ми показа, ликуваща, писмо от Гордънови с обещание да останат за това забавление, което мис Мати каза, че е работа само на Питър. Той писал на синьора, поканил го да дойде и бил готов да поеме всички разноски по представлението.

Щели да изпратят гратис билети на толкова души, колкото залата побере.

С една дума, мис Мати беше очарована от това намерение и каза, че вдругиден Кранфорд ще й напомня за Престън Гилд, където е била на млади години — с обяда в странноприемницата „Джордж“ с милото семейство Гордън, и с вечерта със синьор Брунони в голямата зала. А аз… аз виждах само фаталните думи: Под патронажа на почитаемата мисис Джеймисън .

Значи тя щеше да председателства това забавление, организирано от мистър Питър. Вероятно щеше да измести моята мила мис Мати от неговото сърце и да направи живота й отново самотен! Не можех да очаквам с радост утрешния ден и невинното вълнение на мис Мати увеличаваше моето раздразнение.

И така, аз продължавах да съм ядосана и нервирана, раздувайки и най-малката случка, която можеше да усили раздразнението ми, докато всички се събрахме в приемната на „Джордж“. Майор Гордън и съпругата му, хубавата Флора и мистър Ладъвик, красиви и сияещи, се държаха приятелски с всички, но аз не можех да им обръщам много внимание, защото наблюдавах мистър Питър, а забелязах, че и мис Поул беше заета със същото. Досега не бях виждала мисис Джеймисън така развълнувана и оживена; на лицето й беше изписан жив интерес към това, което мистър Питър разказваше. Приближих се, за да чуя по-добре. Усетих голямо облекчение, като разбрах, че думите му не са думи на любов и макар че изразът му беше сериозен, това бяха пак старите му номера. Той й разправяше за пътешествията си из Индия и описваше фантастичната височина на Хималаите. Всяка следваща краска увеличаваше размера на планината и надминаваше казаното преди малко по своята абсурдност, но мисис Джеймисън съвсем доверчиво изпитваше удоволствие от разказа. Предполагам, че само силно стимулиращи средства можеха да я развълнуват и измъкнат от нейната апатичност. Мистър Питър приключи разказа си с думите, че на такава височина, разбира се, не можели да се срещнат тези животни, които обитават по-ниските области, и дивечът, и всичко било различно. Като стрелял веднъж по някакво летящо същество, той бил много смутен, когато, като паднало на земята, видял, че е улучил едно херувимче. В същия миг мистър Питър срещна погледа ми и така смешно ми смигна, че от този миг разбрах, че не възнамерява да направи мисис Джеймисън своя съпруга.