Елизабет Гаскел - Кранфорд

Реших, че ще направя най-добре да сложа чайника на огъня, за да пием чай по-рано, и после да отида в магазина, като оставя брата и сестрата да си споделят някои от хилядите неща, които имаха да си кажат. Трябваше също да съобщя новината и на Марта, която, като я чу, избухна в сълзи и едва не зарази и мен. Всеки път, щом се съвземеше, тя питаше дали съм сигурна, че това наистина е братът на мис Мати, защото споменах посивелите му коси, а винаги и били казвали, че той е много красив млад мъж. Мис Мати също беше озадачена от нещо подобно по време на чая, когато я настанихме в голямото кресло срещу мистър Дженкинс, за да му се радва. Тя така го беше зяпнала, че едва успя да изпие чая, а за ядене и дума не можеше да става.

— Предполагам, че горещият климат състарява хората много бързо — каза тя почти на себе си. — Когато замина от Кранфорд, ти нямаше нито един бял косъм на главата си.

— А колко години са минали оттогава? — каза мистър Питър с усмивка.

— Да, вярно, струва ми се, че и ти, и аз остаряваме. Но не мислех, че сме чак толкова остарели. А бялата коса много ти подхожда, Питър — продължи тя, леко изплашена да не го е обидила, като му е показала какво впечатление й е направил видът му.

— Май че и аз съм забравил колко години са минали, Мати, защото можеш ли да си представиш какво съм донесъл от Индия! В сандъка ми в Портсмут имам една рокля от индийски муселин и една бисерна огърлица за теб.

Той се засмя, сякаш развеселен от мисълта колко малко подхождаха тези подаръци на външността на сестра му. Но това не й направи такова впечатление, както изяществото на подаръците. Можех да забележа, че въображението й за миг се спря със задоволство на идеята да се облече така. Инстинктивно тя сложи ръка на врата си, този малък, деликатен врат, който (както мис Поул ми е казвала) бил прелестен, когато била млада, но ръката й докосна гънките на мекия муселин, с който тя винаги се завиваше до брадичката, и това докосване предизвика у нея усещането, че една бисерна огърлица ще е неподходяща за възрастта й. Тя каза:

— Боя се, че съм твърде стара вече, но много мило от твоя страна, че си се сетил. Точно това щеше да ми хареса преди много години… когато бях млада.

— И аз така си мислех, моя малка Мати. Спомних си твоите вкусове, те много приличаха на тези на милата ни майчица.

При споменаването й братът и сестрата стиснаха още по-сърдечно ръцете си и макар че не отрониха нито дума, струва ми се, че те искаха да си кажат нещо, но се възпираха от моето присъствие и аз станах, за да приготвя своята стая, в която Питър да преспи тази нощ, а аз възнамерявах да легна при мис Мати. В момента, в който се раздвижих, той трепна:

— Трябва да отида да уредя въпроса със стаята в странноприемницата „Джордж“. Пътната ми чанта е там.

— Не! — каза мис Мати силно разтревожена, — не си отивай! Моля те, мили Питър, моля, Мери, о, не си отивай!

Тя беше така развълнувана, че и двамата обещахме всичко, което поиска. Питър седна отново и й подаде ръката си, която за по-голяма сигурност тя взе в своите две, а аз излязох от стаята, за да направя необходимото разместване.

До късно, много късно през нощта, чак до ранни зори, мис Мати и аз си говорихме. Тя имаше да ми каже много неща за живота и приключенията на брат си, които той й разказал, докато седяха сами. Твърдеше, че всичко й било съвсем ясно, но аз докрай не можах да разбера цялата история и когато в по-късни дни, загубила вече това страхопочитание, което изпитвах в началото, сама разпитвах мистър Питър, той се смееше на любопитството ми и разказваше истории, които звучаха така, както историите на барон Мюнхаузен, и бях убедена, че си прави шеги с мен. От мис Мати разбрах, че бил доброволец при обсадата на Рангун; бил взет в плен от бирманците и някак си спечелил благоволението им; а накрая и свободата си, понеже един път, когато главатарят на едно малко племе заболял от опасна болест, той знаел как да му пусне кръв. А като го освободили от пленничество след години, писмата му до Англия се връщали оттам, надписани със злокобната дума „умрял“, и тъй като смятал, че е единственият останал от своя род, той се установил като плантатор на растенията, от които се получава боята индиго, и възнамерявал да прекара остатъка от живота си в страната, с чиито жители и начин на живот бил свикнал, когато получил моето писмо. Със същата странна необузданост, характерна за него в напреднала възраст, както и на младини, той продал на първия купувач земята си и всичкото си имущество и се върнал в родината си при старата си бедна сестра, която се чувстваше по-щастлива и по-богата, от която и да е принцеса всеки път, щом го погледнеше. Заслушана в приказките й, най-после заспах и отново се събудих от лекия шум край вратата, а мис Мати ме помоли да я извиня и изпитвайки угризения, се мушна в леглото; но изглежда, че когато вече не бях в състояние да я уверя, че отдавна изчезналият се е завърнал и е наистина тук, под същия покрив, тя започнала да изпитва страх да не би това да е само сън наяве, че никога не е имало никакъв Питър, седнал до нея през тази благословена вечер, а че истинският Питър лежи мъртъв под някоя бурна морска вълна или под някакво странно източно дърво. И това тревожно чувство се засилило толкова много у нея, че тя трябвало да стане и отиде при вратата му, за да се увери, че той наистина е тук, като чуе спокойното му равномерно дишане — не бих искала да го нарека хъркане, но аз самата го чувах през две затворени врати, — и полека-лека мис Мати се успокои и заспа.