Елизабет Гаскел - Кранфорд

— Но, мистър Питър, да застреляте херувим… не мислите ли, че… боя се, че това е светотатство!

За миг мистър Питър доби сериозно изражение и като че ли беше ужасен от тази мисъл, която, както той каза, действително едва сега за пръв път му идва наум. Но мисис Джеймисън трябва да има предвид, че все пак той е живял дълго време между диваци, а те всички били езичници, а някои от тях, той е убеден, са направо дисентъри. След това, като забеляза, че мис Мати се приближава, той бързо промени темата на разговора и след малко се обърна към мен и ми каза:

— Моя малка педантична Мери, не се ужасявайте от всичките чудновати истории. Смятам, че така ще мога лесно да атакувам и предразположа мисис Джеймисън, а аз съм си наумил да я омилостивя и първата стъпка към това е да я държа будна. Подкупих я да дойде тук, като ми позволи представлението на горкия фокусник да мине под нейно покровителство, и не искам да й дам време омразата й срещу Хогинсови да се надигне, а те току-що влизат. Толкова искам всички да са приятели помежду си, а Мати така много се измъчва, като чува за техните сръдни; аз сега отново ще я подхвана, а вие не добивайте такъв ужасен вид. Моето намерение тази вечер е да вляза в залата с мисис Джеймисън от едната ми страна и мисис Хогинс от другата. Ще видите няма ли да е така.

Не зная как, но той успя да направи това и някак си успя да, ги въвлече в общ разговор. Майорът и мисис Гордън спомогнаха в доброто начинание с това, че не знаеха нищо за съществуващата хладина между някои от жителите на Кранфорд.

От този ден насам в кранфордското общество се възстанови старата дружелюбна атмосфера, а аз бях благодарна, че стана така заради милата мис Мати, която така обича да има мир и любов. Ние всички обичаме мис Мати и мен ми се струва, че някак си всички ставаме по-добри, когато тя е край нас.

Името на Елизабет Гаскел (1810–1865) е малко познато у нас и „Кранфорд“ е първият й роман, който се предлага на българските читатели. В литературната история на Англия Елизабет Гаскел е известна като една от създателките на социалния роман, изведен на преден план в литературата от промените, настъпили в икономиката на страната през 30-те и 40-те години на миналия век. Неговата поява е свързана с произведенията на трима писатели — Гаскел, Дизраели и Кингсли. И тримата отразяват едни и същи събития, но най-висока художественост имат творбите на Елизабет Гаскел. Името й стои редом с имената на другите прочути жени романистки от викторианската епоха — Шарлот Бронте, Емили Броите и Джордж Елиът.

Средата на XIX век е период на литературен разцвет в Англия и критическият реализъм достига своя връх в произведенията на Дикенс, Текери и Тролъп. Творчеството на Гаскел постепенно се затрупва от лавината нови и нови викториански писатели. Докато с появата на своя първи роман „Мери Бъртън“ (1848) тя привлича погледите на литературна Англия, интересът към произведенията й позатихна през следващите десетилетия. Днес литературните критици я споменават сред най-добрите представители на критическия реализъм, като я поставят във втората редица.

През целия си живот Елизабет Гаскел вибрира между грохота и вълненията на индустриален Манчестър и пасторалната идиличност на провинциална Англия. В предговора си към „Мери Бъртън“ тя пише, че е започнала роман за селото от XVIII век, защото изпитва дълбоко влечение и възхищение от спокойния провинциален живот, но събитията в града се налагат на съзнанието и чувствата й и център на първия й роман стават работническите вълнения. Манчестър, този най-важен индустриален град в света по думите на Енгелс, този „земен ад“, е огнище на чартизма. По-голямата част от живота си Елизабет Гаснел прекарва сред тамошните събития. Герои на нейния роман стават работниците. „Винаги съм изпитвала дълбоко съчувствие към отрудените хора, обречени сякаш да се борят през целия си живот, в който се редуват труд и лишения“ — пише мисис Гаскел.

Въпреки своя документален характер „Мери Бъртън“ не е просто романизирана хроника за социалното положение на работническата класа в Англия, а произведение с висока художествена стойност. След повече от столетие откриваме недостатъци в разбиранията на Гаскел за социалната правда. Самата тя признава: „Аз не зная нищо за политическата икономия“, но факт е, че пише със съчувствие и искрен патос, до голяма степен от позициите на християнското човеколюбие. В историята на социалния роман тя изгражда великолепния образ на героя бунтар.