Елизабет Гаскел - Кранфорд

„Кранфорд“ е идилично връщане към детството на авторката. „Кранфорд“ е другият полюс, към който тя винаги се е стремила импулсивно. След появата на първия й роман, приветствуван от Карлайл и Дикенс („Мери Бъртън“ вдъхновява Дикенс да напише „Тежки времена“), гениалният романист поканва Гаскел да сътрудничи в неговото списание „Хаусхолд Уърдс“. В литературната рубрика се печатат творби, които излизат периодично, на части. Мисис Гаскел предлага един-два епизода, където главни действуващи лица са жителите на провинциалния градец Кранфорд — достоверно копие на любимия Натсфорд, в който тя е отрасла. Епизодите допадат на читателите и те очакват продължение. Така се ражда „Кранфорд“, който излиза на части от 1851 до 1853 година. Този начин на публикуване обяснява и малко необичайната структура на романа. В него няма ясно очертана сюжетна линия, нито пък главни герои. Всеки епизод може да съществува почти самостоятелно и всички те са все пак органически свързани. Сякаш се редят диапозитиви на Кранфорд и неговото общество, които разказвачката Мери Смит представя ненатрапливо. Героите се оформят с техните добродетели и слабости и всеки се налага със своята характерна черта. В тях няма нищо героично — те са съвсем обикновени и реални, ала все пак идеализирани като в приказка. Дори и събитията, колкото да са тривиални, крият елемент на неочакван обрат и доброто и човечното винаги вземат връх. Гаскел наблюдава своите герои в ежедневието им и ги рисува със сантиментална обич, но и с много хумор. Тя осмива слабостите и странностите им с лека ирония — сарказмът е чужд на нейното перо. Насмешката е туширана и героите й, или по-скоро героините, никога не добиват гротескните чудатости на Дикенсовите образи. Тази галерия от дребнобуржоазни, материално затруднени дами и западнали аристократки е колкото абсурдна и смешна, толкова и мила.

В „Кранфорд“ факторът време не съществува — индустриална Англия е далеч, а Драмбъл, всъщност Манчестър, е само на двадесет мили. Бурните вълни на социалните промени едва докосват бреговете на застоялия провинциален живот. Ако Гаскел взема за тема неплатежоспособността на една банка, то е, за да подчертае човечното отношение на обеднялата мис Мати и нейните приятелки, и е повече една психологическа дисекция, отколкото коментар на икономическото положение в страната.

Макар че често излиза на повърхността, елементът на трагичност не е определящ. Читателят усеща, че в Кранфорд нищо не може да бъде непоправимо трагично — то може да навява тъга, но не и да предизвиква гняв и озлобление.

Елизабет Гаскел успява да постигне комичен ефект във всяка ситуация и именно това чувство за здрав хумор прави романа свеж и жизнен, а не сълзливо-сантиментален. Този умерен хумор, далеч от причудливата гротеска, придава пастелни тонове на разказа, смекчава острите очертания на характерите и приглушава нравоучителния елемент.

„Кранфорд“ е светло жизнено петно в картината на викторианската литература. Със свежестта и ведростта и с житейската си мъдрост тази книга има своето място и в нашия трескав век.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/4598

Издание:

Елизабет Гаскел. Кранфорд

Редактор: Димитър Стефанов

Рецензент: Рада Шарланджиева

Художник: Иван Есенов

Художник — редактор: Стефан Десподов

Технически редактор: Ставри Захариев

Коректор: Ана Тодорова

ДИ „Народна култура“

Парламентът на остров Ман. — Б.пр.

Чувство за солидарност (фр.). — Б.пр.

Песен по стихотворение на Уолтър Скот. — Б.пр.

Роман от Чарлс Дикенс (1812–1870). — Б.пр.

Самюел Джонсън (1709–1784), английски писател, лексикограф, критик и поет. — Б.пр.

Соаре, вечерен прием. — Б.пр.

Новела на етични теми от д-р Джонсън. — Б.пр.

Псевдоним на Дикенс. — Б.пр.

Роман на д-р Джонсън, печатан на части. — Б.пр.

На себе си, полугласно (ит.). — Б.пр.

В течение (фр.). — Б.пр.

Цитат от „Старият завет“ — Йов. — Б.пр.

Цитат от „Подражание на Хораций“ от А. Поуп със значение „интелектуален разговор на възвишени теми“. — Б.пр.

Разкази от Дикенс. — Б.пр.

Хербаризирани градински цветя (лат.). — Б.пр.