Елизабет Гаскел - Кранфорд

Всичко беше уредено както трябва, преди да си замина от Кранфорд и оставя мис Мати. Дори и одобрението на мисис Джеймисън за продажбата на чай беше спечелено. На този оракул му бяха необходими два дни, преди да реши дали като продава чай, мис Мати ще загуби привилегията си да принадлежи към висшето кранфордско общество. Струва ми се, че тя имаше известно намерение да унижи лейди Гленмайър с решението, което взе накрая; а то беше следното: докато една омъжена жена приема ранга на мъжа си по строгите закони на йерархията, една неомъжена жена запазва общественото положение, което нейният баща е заемал. И така Кранфорд получи разрешение да посещава мис Мати, а възнамеряваше да посещава и лейди Гленмайър, независимо от това дали имаше, или нямаше разрешение.

Но каква беше нашата изненада, нашето смущение, когато научихме, че мистър и мисис Хогинс се връщаха следващия вторник! Мисис Хогинс! Напълно ли се беше отказала от титлата си, или просто със смело предизвикателство беше дала гръб на аристокрацията, за да стане една Хогинс? Тя, която можеше да бъде наричана „лейди Гленмайър“ до края на живота си! Мисис Джеймисън беше доволна. Казваше, че това само е потвърдило нещо, което е знаела от самото начало, че тази твар има долен вкус. Но „тази твар“ имаше много щастлив вид в неделя на черква, а и ние не сметнахме за нужно да спускаме воалите на шапчиците си откъм страната, където мистър и мисис Хогинс бяха седнали, както направи това мисис Джеймисън. По този начин тя пропусна да види неговото усмихнато сияещо лице и нейното, обляно в свенлива руменина, която толкова й подхождаше. Не съм сигурна дали Марта и Джем нямаха още по-сияен вид след обяда, когато и те се появиха заедно за пръв път. Мисис Джеймисън успокои вълненията на душата си, като нареди да спускат транспарантите на прозорците й, като за погребение, в деня, в който мистър и мисис Хогинс приемаха посетители, и не без известна трудност се остави да бъде склонена да продължи да получава „Сейнт Джеймсис Кроникъл“ — толкова възмутена беше тя от факта, че там беше поместено съобщението за женитбата им.

Разпродажбата на мис Мати излезе много сполучлива. Тя запази мебелите от всекидневната стая и от спалнята си. Щеше да ползва всекидневната, докато Марта намери квартирант, готов да наеме тази стая, и в нея и в спалнята тя трябваше да наблъска всички неща, които (както водещият публичния търг я увери) били закупени за нея по време на разпродажбата от неизвестен приятел. Винаги съм подозирала, че това е мисис Фиц-Адъм, но тя положително е имала някой съучастник, който е знаел кои предмети са били особено мили на мис Мати, свързани с най-ранните й години. Останалата част на къщата изглеждаше доста гола, разбира се, цялата къща, освен една малка спалня, чиито мебели баща ми разреши да закупя, за да мога да ги използвам, когато идвам, ако се случеше мис Мати да се разболее.

Аз изхарчих малкото си събрани пари, за да закупя най-различни захарни бонбони и фурета, за да изкуша малчуганите да идват при мис Мати, която така много ги обичаше. Чай в светлозелени кутии и бонбони в стъкленици — двете с мис Мати се почувствахме много горди, когато се огледахме вечерта, преди да отворим магазина. Марта беше изтъркала пода до бяло и той беше украсен с едно лъскаво парче мушама, на което купувачите трябваше да застават пред масата — тезгях. Хигиеничната миризма на гипс и варосани стени изпълваше помещението. Един много малък надпис: „Матилда Дженкинс — разрешително за търговия с чай“, се криеше под горната греда на новата врата и два сандъка с чай, покрити с кабалистични знаци, стояха готови да изсипят съдържанието си в железните кутии.

Би трябвало да спомена още по-рано, че мис Мати изпитваше известни скрупули относно продажбата на чай при наличието на мистър Джонсън в града, който беше включил и чая сред многобройните си стоки. Преди още да се примири и свикне с новата си работа, мис Мати, без аз да разбера това, се упътила към магазина му, за да го запита дали търговията му няма да пострада, ако и тя продава чай. Тази нейна идея баща ми нарече „голяма глупост“ и каза, че се учудва „как търговците ще се справят, ако непрекъснато се допитват за интересите си един друг; това направо ще сложи край на всякаква конкуренция“. Може би така би станало в Драмбл, но в Кранфорд то свърши много хубава работа, защото мистър Джонсън не само че успокоил мис Мати и разсеял скрупулите и страховете й, че ще навреди на търговията му, но имам основание да вярвам, че той неведнъж й е изпращал купувачи, заявявайки, че разполага в магазина си само с обикновени видове чай, но че мис Мати има най-отбрани сортове. А скъпият чай е любимият лукс на заможните търговци и жените на богатите фермери, които вирят нос на чая „Конгу“ или „Сучонг“, поднасян главно в повечето изискани домове, а не желаят да пият нищо друго, освен „Ганпаудър“ или „Пекоу“.