Елизабет Гаскел - Кранфорд

— Какво положително има тук?

Аз и до ден-днешен не зная за какво е ставало дума. Но за да бъдем справедливи към него, трябва да кажа, че той пристигна от Драмбл, за да помогне на мис Мати в един момент, когато беше трудно да отдели време и когато собствените му работи бяха в доста тревожно състояние.

Когато мис Мати излезе от стаята, за да заръча обяда, силно раздвоена, от една страна, от желанието да почете баща ми с един изискан, вкусен обяд, и, от друга, от съзнанието, че няма право сега, когато беше загубила всичките си пари, да удовлетвори това свое желание, аз му разказах за събранието на кранфордските дами в дома на мис Поул предния ден. Той изтри няколко пъти очите си, докато аз говорех, и когато отново се върнах на Мартиното предложение от предишната вечер, да приеме мис Мати като квартирантка, стана, отиде до прозореца и започна да барабани с пръсти по него. След това се обърна рязко, и каза:

— Виждаш ли, Мери, как този, който води добър и невинен живот, има навсякъде приятели. По дяволите! Бих могъл да направя хубава проповед от това, ако бях пастор, но, ето на, не мога дори да завърша както трябва изречението си… но сигурен съм, че чувстваш какво искам да кажа. Ние двамата ще се поразходим след обяда и ще си поговорим за тези планове.

Обядът бе горещ и вкусен овнешки котлет и малко студено филе, нарязано и запържено. За най-голямо задоволство на Марта изядохме всичко до последна троха. След това баща ми направо каза на мис Мати, че иска да поговори насаме с мен и че ще се поразходим и разгледаме някои познати места, а след това аз ще мога да й предам кой план смятаме, че е желателно да приеме. Точно преди да излезем, тя ме повика и ми каза:

— Помни, мила, че аз съм единствената останала от семейството, искам да кажа, че никой няма да се почувства обиден от това каква работа ще върша. Готова съм да работя всичко, което е добро и честно, и мисля, че ако Дебора знае това, там, където е сега, тя няма много да се тревожи дали живея като дама, или не, защото, нали виждаш, мила, на нея всичко ще й е ясно. Само нека видим какво мога да направя да изплатя задълженията си към горките хора, доколкото мога.

Сърдечно я целунах и изтичах подир баща си. Ето и резултата от нашия разговор. Ако и двете страни са съгласни, Марта и Джем ще се оженят колкото е възможно по-скоро и ще заживеят в сегашното жилище на мис Мати. Сумата, която дамите от Кранфорд се съгласиха да внасят годишно, ще е достатъчна за заплащането на по-голяма част от наема и по такъв начин Марта ще може да използва парите, получени от мис Мати, за покриване на разходи, свързани с някои дребни неща, които правят живота по-удобен. Баща ми имаше известни съмнения относно разпродажбата. Той каза, че за старата мебелировка на енорийската къща няма да се получат много пари, независимо от това колко внимателно е била използвана и с каква почит съхранявана, и че тези средства ще представляват капка в морето от задълженията на Таун ънд каунти банк. Но когато изясних колко много чувствителното съзнание на мис Мати ще се успокои от мисълта, че е сторила каквото е могла, той отстъпи, особено след като му разправих историята с банкнотата от пет лири и той добре ми се накара, че съм допуснала това. Тогава аз намекнах за идеята си мис Мати да увеличи малкия си доход, като започне да продава чай, и за моя изненада (тъй като почти се бях отказала от този план) баща ми се залови за него с всичката си енергия на търговец. Мисля, че той започна да брои пилците, преди още да са се излюпили, защото веднага пресметна, че годишната печалба, получена от продажбата на чай в Кранфорд, би могла да надхвърли двадесет лири. Малката столова щеше да се превърне в магазин без унизителните характерни белези; масата щеше да представлява тезгях, единият прозорец щеше да остане, както си е, а другият щеше да се превърне в остъклена врата. Аз очевидно израснах в неговите очи с находчивото предложение, което бях направила. Надявах се само, че няма и двамата да паднем в очите на мис Мати.

Но тя прие търпеливо и със задоволство всичко, което бяхме уредили. Знаела — каза тя, — че ще направим каквото можем за нея, тя само се надявала, само поставяла условието, че заради своя баща, който е бил толкова много почитан в Кранфорд, ще трябва да заплати всяка стотинка, която се окаже, че дължи. Баща ми и аз се уговорихме да споменаваме колкото е възможно по-малко банката, всъщност изобщо да не отваряме дума за нея, ако не е наложително. Някои от плановете ни очевидно й се сториха малко объркани, но след като още сутринта тя видя колко често баща ми ме срязваше за неумението ми да разбера някои неща, сега не би се осмелила да задава много въпроси. Всичко мина много добре, като от своя страна тя се надяваше, че никой няма да избърза с женитбата само заради нея. Когато стигнахме до предложението да продава чай, забелязах, че то й подейства като шок; не за това, че щеше да накърни доброто й положение в обществото, а само защото нямаше доверие в собствените си сили, че ще се справи в това поприще на живота, и плахо би предпочела малко повече лишения пред едно напрежение, което се страхуваше, че ще е неспособна да издържи. Като видя обаче, че баща ми е склонен, тя въздъхна и каза, че ще направи опит и ако се окаже, че не я бива, разбира се, може да се откаже. Имаше едно хубаво нещо в цялата работа, мислеше, че мъжете никога не купуват чай, а от мъже именно тя се боеше най-много. Те се държаха така рязко и шумно, правеха сметки и бързо изчисляваха рестото! Е, ако можеше да продава захарни бонбони на децата, тя беше сигурна, че ще може да им угоди.