Бари Айслър - Рейн-сан - Живеещият в сенките

Влизаше се направо от улицата. Мъжът на бара тихо каза „ирас-шаимасе“ , но без да ме погледне. Продължи да налива вдигаща пара вода от сребърен чайник през филтър, поставен върху синя порцеланова чашка. Навеждаше се настрани, така че очите му да са на равнището на чайника. Ръката му описваше малки кръгове във въздуха, за да може водата да тече равномерно през кафето във филтъра. Сякаш рисуваше или дирижираше миниатюрен оркестър. Беше истинско удоволствие да видиш такава отдаденост на свещенодействието. Не успях да се сдържа и спрях да го погледам.

Когато свърши, той се поклони и отново ме поздрави. Отговорих и се запътих към дъното. Завих наляво в края на Г-образното помещение и видях Хари, седнал на една от трите крайни маси.

— Здрасти — изправи се той и ми подаде ръка.

Стиснах я.

— Радвам се, че си намерил заведението.

Хари кимна с глава.

— Упътванията ти си ги биваше.

Погледнах масата. Имаше само чаша вода с лед.

— Не пиеш ли кафе?

— Не знаех кога ще дойдеш, затова поръчах две чашки кафе от отлежали зърна. Някаква смес, която се казва нире . Приготвяла се за половин час. Реших, че ще ти хареса — сервитьорката каза, че било „изключително силно“.

Усмихнах се.

— Така е. Не съм сигурен, че ще ти е по вкуса.

Той сви рамене.

— Обичам да опитвам нови неща.

Юкико, помислих си. Седнахме.

— Е? Как мина? — попита Хари.

Извадих портфейла на Канезаки и го плъзнах по масата към него.

— Следяха те — осведомих го.

Хари го разтвори и погледна личната карта.

— Уф, мама му стара — промълви. — ЦРУ ли?

Кимнах.

— Но как? Защо?

Предадох му разговора с втория секретар.

— Излиза, че са се интересували от мен само защото са се интересували от теб — накрая заключи Хари.

Бавно кимнах.

— Така изглежда.

— Питам се дали знаят кой съм, извън връзката ми с теб.

— Не може да се каже. Възможно е да са се допитали до други служби и в такъв случай са разбрали, че някога си работил в Агенцията по национална сигурност. Но невинаги са толкова стриктни.

— Успели са да ме открият по онова писмо. Беше глупаво от моя страна да го пратя.

— Тук има нещо повече, отколкото се вижда на пръв поглед. Само писмото ми се струваше недостатъчно. Нямах време да попитам обаче.

Помълчахме малко.

— Може и да е било достатъчно — рече накрая той. — Аз го подписах само с малкото си име, но родителите ми са избрали три канджи, вместо обичайните две. — Хари начерта на дланта си йероглифите за „пролет“, „даване“ и „амбиция“, необичаен правопис на иначе разпространено име.

— Трябва да са наблюдавали и Мидори — прибавих.

Той кимна.

— Да. Знаели са, че се познавате. Може да са я следили и да са проверявали пощата й с надеждата, че ще се свържеш с нея. Вместо това са се натъкнали на мен.

— Вероятно си прав.

— Пуснах онова писмо близо до централната поща в Чуо-ку, не много далеч от службата си. Имало е клеймо. Може да са го използвали, за да търсят в разширяващи се концентрични кръгове. Глупаво от моя страна. Трябваше да го пусна от другаде.

— Не може вечно да внимаваш — погледнах го аз.

Той въздъхна.

— Сега пак трябва да се местя. Не мога да ги оставя да научат къде живея.

— Не забравяй, те знаят и къде работиш.

— Не ми пука за това. В момента върша много неща от къщи. В дните, когато се налага да ходя до службата, ще правя извънредно щателни ПН.

— Досега не си ли го правил?

— Съжалявам. Не толкова усърдно, колкото би трябвало. Но повярвай, когато идвам на среща с теб, внимавам.

Това си беше проблем. В компютърната мрежа Хари бе абсолютно невидим. Обаче в истинския свят общо взето си оставаше обикновен човек. Слабо място в моята броня.

Свих рамене.

— Ако не внимаваше, ония вече щяха да са се добрали до мен. Или в „Дийз“, или някой друг път. Твоите ходове са ги заблудили.

Думите ми го накараха да се поободри.

— Нали не смяташ, че ме заплашва нещо? — попита след малко.

Замислих се. Не бях споменал, че партньорът на Канезаки не е останал жив след срещата. Сега му го казах.

— Мама му стара — изруга Хари. — Точно това имам предвид. Ами ако поискат да си отмъстят?

— Съмнявам се, че ще си го изкарат на теб. Ако насреща ни беше якудза, друг въпрос, щяха да се насочат към приятелите ми само за да ми направят мръсно. Но ако ЦРУ има някакъв проблем, той е с мен. Ти не представляваш опасност за тях. От друга страна, не разполагат с толкова много хора. Конгресът не им отпуска средства. Тъкмо затова имат нужда от такива като мен.